Така подхождам директно към проблема.Трябва ми мнение на хора които са извън моите приятели без пристрастия...
Имах 2 годишна връзка и половина, както си му е редът мислехме за брак семейство деца и т.н но една сутрин той се събуди и реши че това е края.Както и да е...раздяла сълзи депресии все пак мислех че това е моя мъж...Мина се седмица след раздялата ни и той си хвана нова приятелка 7 години по малка от него...на 17 както и да е приех го, казах ок (забравих да спомена, че все пак той се постара да ми покаже, че неиска никога повече да сме заедно).Така и направих видях , че продължи напред с нея и аз взех решението, че трябва да се стегма.И така с течение на обстоятелствата се запознах с момчето с което съм.Междувременно с бившия поддържахме контакт поради наложителни причини и така или иначе му признах че не съм сама и че има човек до мен.
Минаха вече 7 месеца ако не се лъжа от тази раздяла и всеки си кара живота.Така или иначе за добро или лошо сме от един град с много общи приятели познати и т.н и постоянно научаваме един за друг нова информация която мен лично ме влудява.Аз съм човек който изпитва ревност към бившият си приятел.Знам че не е редно и че не трябва но се влудява.Та аз до онзи ден гледах снимките им с приятелката му и се чудех за какво ме е заменил.Знам че не е правилно, знам че е грешно, знам (колкото и надуто да прозвучи) че заслужавам по - добър от него...така е защото 2 години и половина минаха в компромиси от моя страна, доказване на чувства а не получих нищичко.
Яд ме е защото миналото ми буквално ме преследва.Искам да се оттърся от него а незная как, искам да продължа напред без да се връщам към болезнените спомени, искам да се отпусна и да бъда себе си а аз все още не съм...