Здравейте, това е моята странна история, никога не съм прибягвал до форуми, но сега никой от близките ми не може да ми помогне ... Преди 2 седмици отидохме на планина с приятели, 10-15 човека и един от тях беше взел и приятелката си. Решихме да отидем на поход, направихме сандвичи, обаче точно този приятел се разболя и остана в хотела. Тръгваме ние, смях, веселба, стигнахме един заслон, ядохме и пак тръгнахме. Групата се разпокъса, вървяхме по двама по трима, общо взето приличахме на разбита команда , някои бяха много напред. А познайте кой беше най-отзад- аз и гаджето на фр-то. Говорим си там, лафим си, по едно време се подхлъзнах и паднах надолу по баира. Търкалям се и тя след мен, голяма работа бяхме. Както и да е, много изостанахме. Стигнахме до един разклон. Имаше табела за хижата горе и за едно друго място. Обаче момичето беше идвало минала година и каза, че табелата е грешна. Гледаме картата (тя беше в моята раница), гледаме табелата, оказа се обърната и тръгнахме във вярната посока. Стигаме горе, няма никой, телефона ми няма обхват, нейният с паднала батерия. И тръгнахме да си търсим групата. Те наште отпрали надолу и те не ни виждат . Търсим, търсим, няма никой и като нищо стана 8 часа. Слънцето залезе и ние започнахме да мислим как да пренощуваме в гората. Намерихме един навес, запалихме огън, и изядохме остатъка от сандвичите си и изпихме по една бира (пак от раниците). Беше ни студено, затова изкарахме одеялото за пикник и се завихме... И сега се досещате какво стана- луна, звезди, огън, малко алкохол, завити двамата, целунахме се... Отначало само леко, после целувките станаха по- страстни, с обарване, със всичко. До секс не се стигна, но пак беше адски възбуждащо Тя знаеше точно какво прави, беше много дбра във всяко отношение и изглеждаше, че само мен е чакала, изяде ме с парцалите. Към 3 часа заспахме преплетени. Събудихме се на другата сутрин, тя беше нормална, усмихната... и май не обърна внимание на възхитените ми и многозначни погледи (еднозначни може би ) През целия път на 10 минути казваше 2 приказки, накрая изобщо спря да говори, стигнахме хижата и оттам се върнахме в хотела. Малее, то радост, то сълзи, компанията се беше побъркала, моя фр се беше понадигнал. Гаджето му веднага се метна на врата му, ох мило, добре че пак те виждам, затъжих се за тебе добре съм, нищо ми няма, ти как си, да ти донеса ли нещо, целувки, прегръдки и аз съм така Дръпнах я настрани после и я питах защо не му признае за целувките, тя ми каза, че миналата вечер не била тоолкова важна, нямало значение за нея, надявала се и при мен да е така и щяла да бъде много благодарна, ако съм го забравел и съм се държал ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ Е СТАНАЛО!!! Тръгнахме си и от хотела, през целия път в колата те двамата се прегръщаха, говореха си, тя се грижеше много за него с някакви чайове в бутики, понеже не беше много оздравял, все едно на меден месец А аз наистина усетих тръпката онази нощ, не беше от бирата, видях погледа й когато ме докосваше и когато аз я целувах... Тя е една на милион, не знам къде е търсил моя приятел, но определено е открил жената ЗА МЕН! вече две седмици съм се побъркал, моята компания не знае. Даже от почивката я хареса и сега излиза с нас почти всеки ден и аз я виждам в ръцете на друг и ми идва да се гръмна... Никой няма да я пази както аз, никой няма да я изслушва както аз, никой няма да гледа както аз, да я целува, да я да й бъде най-добър приятел, да мисли за нея, сърцето му да спира всеки път щом я види, никой, никой, никой..... Сори, станах леко банален, но ми е мега трудно да ми се усмихва мило, после да целува нищо не подозиращия си приятел и накрая за капак на всичко да бъдат щастливи заедно, а аз да не мога да я забравя... на никой не мога да кажа, нищо не мога да направя. Помощ!!!!!