Отиваме си от света, отиваме си непрестанно. И колко просто е това, и колко странно. Отиваме си от света. Завинаги и безвъзвратно. Макар че толкова неща крещят, и викат ни обратно. Назад извърнали глава все пак прекрачваме оттатък. И цяла вечност след това сънуваме живота кратък.



Почивай в мир, Миленка!!!