Не искам да е така,не искам да съм там.
Където съм отгоре,а ти отдолу вечно сам.
Искам да се изправиш,да се усмихнеш да
си с мен ден след ден.Всеки ден да съм
до теб,а ти с мен(а ти до мен).Не искам
да е така повярвай ми неща стани бе човеко,
моля те недей така.Усмихни се пак отново
кажи ми някоя простотия да се посмеем 2ма с теб.

1)Отварям си очите,но някак си не виждам
сенките,който бродят.Всичките ги ненавиждам
усмихнати,доволни като птички волни.Живея
точно нямо,но всичко е една измама.Не знам
какво е майка и баща да изгубят родна душа.
Не искам и да знам повярвай ми достатъчно
боли.Поглеждайки в тез очи безмълвни,затворени
завинаги,а бяха тъй отворени,изпълнени с
надежда за живот за по-добър живот.Къде сега
си ти бе?Кажи къде се скри бе?Обикалям търся те,но
не намирам те кажи бе.Не искам твойто лице с
черна лента да стой на някоя стена,повярвай ми
неща.Поглеждам пътя в огледалото със задно
виждане и виждам всичко всичко пак се отдалечава
нещо става,образите все по-малко виждам и не
виждам.Набивам спирачките,но късно те не
хващат и стигам там където за последно сбогом
те изпратих,а толкова години ти ми беше повече
от брат...
Приятел най-добър,
приятел най-признат.


2)И само как говореше,не спираше и спореше.
За всичко и във всичко смисъл винаги намираше,
а аз ти казвах да не мрънкаш,да затворш таз
уста.Но не бе човеко не завинаги както сега.
Знаеш ли колко ме боли да изричам тези думи,
знаеш ли колко ми тежи да слушам тези струни.
В тази тъжна песен,която е за теб.Изпращам
те с нея и с четен брой цветя букет.Полагам
с плах солен неща на пресният ти гроб.Сега
приятелю верен изгрява твоята звезда в ноща.
Знам ти си там някъде къде не знам,но където
и да си знай,че съм до теб и не си сам.И сърцата
ни оставят знай приятелю завинаги и вечно ще са
с теб.Помни годините изминали,а искам да се върна,
искам времето назад да върна,което си тече,което
ставаш вечно млад.Да те прегърна,да се върна
пак в хубавите дни.Повярвай искам,но не мога
приятелю помни,че споменът добър приятелю е
спомена за теб не знам какво да кажа приятелю
мой сбогом...

Не искам,не не искам...

Сълзите защо не мога да изтрия?Една година
кога замина.Сълзите защо не мога да изтрия?
Аз знам ти си някъде къде не знам,но където
и да си знай,че съм до теб и не си сам!!!

Почивай в мир,Милена!
Ние ще те помним винаги.
Поклон.