Здравейте!
На 15 съм и от почти 3 месеца си имам преятел... Ще започна от началото. Близо година аз и той бяхме просто приятели. Понякога дори се подминавахме като се видим. Последните 2 месеца преди да станем нещо повече от приятели, той не спираше да ми пише, да ми звъни и да ме търси, за да излизаме. Скоро най-добрият му приятел ми подметна, че приятеля ми ме харесвал... Не се мина много време и на един купон момчето (сегашното ми гадже) ме извика на терасата, за да си говорим... 3 часа общи приказки и той най-накрая ми призна чувствата си , целуна ме ииии аз не се отдръпнах макар, че не бях много наясно с чувствата си. И така де, вече се смятахме за гаджета И така ... Започнахме да се виждаме постоянно (тъй като сме и в едно училище) беше неизбежно. Окей, добре, но на мен ми писна... От близо седмица се чувствам притисната, иска постоянно да сме заедно! Ревнува ме от всичко и всички! НЕ ИСКА ДА СЕ КАРАМЕ, дори и да опитам да се дразня не се получава, твърде е мил... Никога не сме се карали. А нали знаете, че МНОГО ХУБАВО НЕ Е НА ХУБАВО . Вярно е Вече не искам постоянно да е при мен. ЗАДУШАВАМ СЕ!
Моля ви за съвет... Какво бихте направили вие. Бихте ли оставили, човекът, който ВСЕКИ ДЕН ви повтаря "обичам те принцесо"