От доста време искам да следвам в чужбина миналата година отхвърлих възможноста но тая година я имах пак и мисля сериозно да я приема. В същото време имам приятелка от близо 2 години. От няколко месеца 4-5 уча усилено английски и си личеше че нещата отиваха на там....и някъде преди месец и казах ясно че има големи шансове да замина и така седмиците минаха и времето да замина приближава. Няколко пъти и казах че искам да си поговорим да намерим някакво решение без да скъсаме но тя просто не иска да сме заедно . Звъння и по тела тя направо ми крещи обвинява Me за това че искам да изпозвам тая възможност но разбирам я ,тя самата не може да го проумее не спи не яде + си има нейни проблеми не и харесва това което тя следва иска да се премести и резулататите и ще излязат след няколко дена.Ок разбирам я трудно и е на мен също но ме обвинява за всичко говори ми гадно, когато излизаме почти не ми говори не ми дава да и хвана ръката. Аз самия се чувствам гадно защото все едно я изоставям и остава самичка. Как според вас трябва да подходя не искам да скъсаме (това иска тя) искам просто да по някакъв начин да я успокоя защото е изключитлено напрегната и да и покажа че начина по които ми говори и това което прави е грешно и че с малко желание и упоритост може да сме заедно...