Аз съм на принципа "ако се сети-сети". Не ми е болезнено, ако забрави или не го счита за важно.
Едно време много си ги помнех датите. Сега ,не знам защо, не помня нито една... Може би защото преди и аз смятах за задължително да се измисля някаква изненада на "месечина", "годишнина" и така нататък. Обаче с времето (и хората) започна да ми става почти маловажно.
Пък и в сегашната ми връзка нещата се случиха по толкова оплетен и мъчителен начин, че е абсурд да се обяви която и да е дата за "достойна за празнуване". Спомням си деня, в който съм осъзнала, че съм влюбена в него и нататък забрави да се сетя нещо.