Нашето училище няма униформи, но на 15ти сме задължени да сме с бяла риза, вратовръзката и някакви панталони по наш избор.. така че няма какво толкова да му мисля
Не се страхувам да съм.. ничия.. Дори да ме боли от нямане. Ръцете ми еднакво ще обичат.. и истинският. И измамника..
Сякаш крещиш, но никой не може да те чуе. Почти те хваща срам от това, че някой може да бъде толкова значим и без него да се чувстваш като нищо.. Никой, никога няма да разбере колко боли.
Чувстваш се безнадежден, но нищо не може да те спаси..
Той си тръгва.
Дори искаш да върнеш всички лоши неща, за да можеш да имаш отново и добрите..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат