Отговор в тема
Здравейте , на 13 г . съм ... Може би повечето от вас ще ме критикуват , но аз вече се предавам и не искам да живея . Точно за това искам да се самоубия , но искам мнение ...
Аз нямам семейство от 6 годишна ( не в буквалиния смисъл ) имам си , но не истинско . Още на 7 години нашите ме оставиха на баба да ме гледа ( за което съм й много благодарна ) тя ме гледаше , а вечер нашите само ме прибираха и никакво внимание така 4 години . Преместихме се да живеем в друг квартал , но отново не ми обръщаха внимание . Баба ми ме отгледа общо взето за тези 5 години и ме даряваше с внимание и грижи . Много я обичах , но тя почина . Много страдах , но реших да не се отказвам и да продължа ... През 12-те ми години имах много приятели , които не бяха истински и които вече не са приятели за мен . Имах също едно кученце , на чиято главичка плачех много често ... Но то почина от една много гадна болест . Родителите ми ме измъчват психически от 2 години .Провалят всеки ден от живота ми и доста често са прилагали насилие върху мен ( пребивали са ме ... ) . Аз имам малко верни приятели които много обичам и заради които от 2 години не се решавам да сложа край на живота си ,защото прекалено много ще ми липсват. Имаме си компания от 6 човека включително и аз - 2 момичета и 4 момчета . Откакто съм приятелка с тях баща ми ме нарича курва , казва ми че само съм се водила по момчета ( а аз съм само приятелка със тях ) и ми даде вечерен час - 10 ч. , а преди беше 11 ч. и ми сложиха време и на компа - 12 ч.
Много ме тормозят най-вече психически и аз вече не издържам. Тази вечер се случи нещо много гадно , което не искам да споделя , но само края ще споделя с вас изритаха ме на двора и ме заключиха , а после майка ми дойде и ми каза " Ай ,влиза вътре МА , че много ми се спи " аз отказвах и ми се насълзяваха очите , но накрая ме принуди и аз влезнах ...
Намерих начин за самоубиване , доста хора казват че ако изпиеш прекалена доза хапчета става това ... Ето например един който казва , че от Антенол , 15 хапчета след 2 часа сърцето ти спира ...
Да прекратя живота си или да продължавам да се мъча ?
Аз съм потресена... сериозно... чак ми иде да кажа на майка ми и да дойдеш у нас да живееш.
ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА да се самоубиваш. Всеки ще каже "това не е начина".
но аз ще кажа...че има хора които не си дават сметка за какво живеят. Мисля, че и твоите родители са между тях. Не им давай да те третират като боклук. Защото имам чувството, че искат да направят точно това.
И аз незнам как да те посъветвам... други роднини нямаш ли... няма ли към кого да се обърнеш ????
"Няма да се откажа от нещо красиво, само защото може да е трудно! " ( Listen to Your Heart)
Посетете моя блог!
Имам но те са в Италия ... Дядо ми не може да ме издържа , защото няма много пари , а другите ми баба и дядо не ме обичат и ги виждам 10 пъти в годината ...Първоначално написано от missBlade
Много ти благодаря затова че си толкова мила с мен . Рядко попадам на такива като теб
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=121087
Прегледай тази тема.
Не се отказвай.
Та ти си само на 13!! Животът ти тепърва започва, още нищо не си видяла, че да бързаш да го изоставяш.
Има деца, които преживяват същите неща като теб. Всъщност не само деца, хора от всякаква възраст търпят психическо и физическо насилие в домовете си. Важното е да се бориш за по-доброто си бъдеще, а не да бягаш от него.
Мисли си, че не си сама. Милиони хора по света са като теб.
Не съм търсила, но предполагам има сайтове, в които можеш да поговориш с хора, които са преминали през това и са се измъкнали.
Винаги можеш да поговориш и с психолог, да обясниш проблема си и да поискаш помощ. Вярвам, че всеки възрастен към който се обърнеш ще ти помогне или поне ще опита.
И спря да се върти за миг земята..
Мда... xoxi е прав/а.
Всъщност леля ми работи в закрила на детето. Мога да поговоря с нея ако искаш.
И знам ли...за сега ..може да се правиш на луда пред ваще...да се прибираш на време и разни такива...да не говориш много много с тях...отблъсквай ги ... така може би няма да ти говорят по този гаден начин или да се стига до бой...а през това време ще намериш някакво решение.
Ще опитам да помогна
"Няма да се откажа от нещо красиво, само защото може да е трудно! " ( Listen to Your Heart)
Посетете моя блог!
Благодаря ви толкова много
Когато се родим...ни се предоставя една "карта"...тази описваща пътя по който всеки трябва да върви. Тя е различна за всеки. Понякога се налага да промениш посоката...защото не винаги след лошото идва добро...след толкова време борба с ваще...е ясно ,че трябва да се направи нещо. Така или иначе...смело мога да твърдя, че съм чувала и за по ужасни случаи... тоест имаш големия шанс да оправиш живота си. Неможе да затвориш очи и в следващия момент всичко да е ок... неможе да кажеш..."КРАЙ на живота ми"... та той тепърва започва за теб...
Така че... промени посоката на живота си... както можеш( няма да е лесно)...но... мотивацията също е някакъв вид начало
Може да пишеш тук от време на време да казваш как е положението или да пишеш на лично
"Няма да се откажа от нещо красиво, само защото може да е трудно! " ( Listen to Your Heart)
Посетете моя блог!
Наистина не знам какво да кажа...Но като и другите ти писаха не слагай край на живота си.Няма да те съветвам да разговаряш с тях, защото изглежда няма да има полза.Скоро започваме училище.Защо не споделиш с някой учител или училищният психолог.Сигурна съм, че ще предприемат нещо, защото в нащо даскало имаше подобен случай и веднага помогнаха.А и имаш приятели на които предполагам можеш да разчиташ.Наистина те подкрепям и се надявам нещата да се оправаят или поне да се подобрят.
Самоубийството не е решение. Пък и си още малка,имаш да живееш още. Както ти казаха по-горе - обърни се към "Защита на детето". Не знам. Не им разрешавай да се държат по този начин с теб.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Тези които не заслужават нищо са твоите родители.....Не знам какво да ти кажа точно, какво да те посъветвам.Смъртта не е решение!Помисли си - те ще продължат да живеят, а един добър човек ще си отиде от този свят.Има какво още да изживееш и да видиш.Обърни се към Закрила на детето - вече ти казаха по-горе. Сигурна съм, че тогава нещата ще се променят за теб, а родителите ти ще бъдат наказани за това!
Мила вземи един съвет от мен избягай и отиди да спиш в една твоя приятелка и на сутринта с родителийте отидите или се обадете на социалните грижи нали има закон за закрила на детето да ти помогнат но никакъв случай не се самобивай.Даже мила тук в темата има различни телефони ако е страх да избягаш от вас за да спиш в твоя приятелка се обади на тези телефони има много избери някой и се обади и сподели свойте чувства защото от срещният телефон на който ще се обадиш ще бъде психолог който си разбира от работа и ще ти помогне
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=121087 тази е темата която ще откриеш всички контакти
Rikity-сестричка
Бори се,недей да мислиш за самоубийство!Още си млада,да не кажа малка,тепърва животът ти ще започне.Дай Боже след 10 години ще имаш един нормален и хубав живот,макар и спомените от детството да са болезнени ще си спомняш,че си взела правилното решение и не си прекратила съществуването си по този глупав начин.
Обади се на "Закрила на детето" ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Засега недей да се набиваш на очи много-много на вашите.Излизай,но се прибирай рано,стои си в стаята и не давай повод за скандали,докато решиш как да постъпиш.
Може да поговориш с някоя приятелка и да отидеш у тях за няколко дни или пък при дядо ти-не вярвам за 2-3 дена да има някакъв проблем.НО задължително потърси външна помощ!
Благодаря ви много
Но пак е по-добре от нищо
Пребивали са те :O Ако аз живеех този живот не знам какво можеше да им се случи на така наречените ми родители, само да докопам ножНо в момента не мога да си го представя, защото много обичам моите родители, въпреки че са разведени. Но все пак искам да ти се извиня, защото така по един или друг начин пак ти става гадно. Та по темата. Бори се. Не се самоубивай. Приеми го като най-голямото предизвикателство в живота си. Последното ниво в най-любимата ти компютърна игра (пр.). Няма начин да се откажеш. Няма връщане назад. Прави им на пук. Те може би това искат - да се самоубиеш. Да им се махнеш от главата. Само че, ако те го направят ще стане зле за тях. В никакъв случай не се самоубивай. Казах ти го вече - те може би това искат (колкото и неприятно е да го чуеш). Ако те бият още веднъж, 1 синина да имаш, преглеждаш по възможно най-бързия начин темата, която ти показаха по-горе и звъниш на всички възможни номера. Нямаш си представа какво може да стори законът с родителите ти. Радвам се, че поне имаш няколко истински приятели. Понякога те са по-важни дори и от цялата рода. Мисли си какво ще им е на тях, ако се самоубиеш, не какво ще им е на родителите ти. Както виждаш, дори 1 непознат може да бъде изключително мил с теб. Животът тепърва започва, не се отказвай
"Не е важно другите да те мислят за идиот, важното е ти да се мислиш за идиот."
Благодаря много , в момента съм скарана и с 2мата ми родители . Все още продължават да ме държат изкъсо , но вече изобщо не ми пука какво правят с мен , защото не им обръщам внимание .
Никакво самоубийство,още си толкова малка,а за какви неща мислиш.Има хора далеч,далеч мнооого по зле от теб и не се предават
+1Никакво самоубийство,още си толкова малка,а за какви неща мислиш.Има хора далеч,далеч мнооого по зле от теб и не се предават
Не се самоубивай.Винаги ще намериш светлина в тунела.Направо не знам какво да кажа.Историята ти ме вцепени
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
