Бихме Полша.

Иначе мисля, че най-сетне се посъвземам и съм готова да продължа напред. Осъзнах, че понякога раздялата е най-доброто, което може да ти се случи; че е глупаво да тъпча на едно и също място, вместо да се развивам; че дори и по някакъв начин някога да сме отново заедно, нищо няма да е същото; че е прекалено инфантилно, дори за мен, да помня само лошото при положение, че имахме прекрасни моменти и най-доброто, което мога да направя е вместо да го удрям на отчаяние, е да порасна, да си запазя хубавия спомен и да продължа напред.