Ох, намерих как да съчетая нещата за довечера, по-скоро всичко си стана от самосебе си, ама ми е едно притеснено такова, 'щото прекалих с държанието си към него. Наистина. Проявих всички възможни капризи, които могат да се проявят, обещавах му разни неща и после не че не ги изпълнявах, а направо си изчезвах за неопределен срок от време... Изтормозих го и му се качих на главицата нееднократно, та сега имам чувството, че зверски ми е набрал и само чака подходящ момент, за да ми бие шута и да се спаси. И не бих го винила, де, аз се олях. Миличкия. Железните нерви има.