Като изключим изцепката ми във фейсбук, която се надявам участниците в дискусията скоро да я забравят, всичко останало е ток и жица.
Баща ми в неделя заминава, което ме устройва перефекТно.
Владо най-после се появи в скайп. Жалко, че може да ползва и-нет само като е в Карнобат... напоследък ми липсва. И му е трудно... чувствам се ужасно, когато съм безсилна в подобни ситуации, но пък и двамата се радваме, че се засякохме и поговорихме.
Чух се и със Сашо. Страхотно е да се чуеш със стар приятел, който е "изчезнал от хоризонта" за около месец.
Обичам да говоря с него, разговорите ни са толкова приятни, НЕнатоварващи и позитивно настройващи, че със сигурност ще гледам да ги направя по-чести.
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън