Това да чувстваш, че си влюбен със ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСТВО и да знаеш, че нямате бъдеще, нямате минало, не може да имате и настояще..
Да гледаш в очите на другият дори те да те избягват.. и в моментите на слабост, когато засечете погледи - да потъъъъвааааш..
Толкова дълбоко да потъваш, да те облива това чувство, да облива цялото ти тяло, да не спиш, да не можеш да помислиш за друго, да забравиш всичко останало..
Да се влюбиш безкрайно както никога до сега е толкова БОЛЕЗНЕНО..
Седиш до него, а той е далече.. Усещаш аромата му, а после той тръгва.
Да се влюбиш в неподходящия, в този с който сте така различни е толкова мъчително. Думи нямам да опиша как се чувствам. 3 сериозни връзки 5 години изгубени от моя живот и после един поглед, с който осъзнавам, че досега не съм обичала никога, никого истински и сега тази любов, която изпитвам към него ми казва, че той е всичко, което искам, което съм нямала... Това съм търсела и явно сега е трябвало да го намеря, когато съм пораснала, за да мога да изживея болката на това да не мога да го имам. Никога няма да забравя тези очи и този смях. НИКОГА.

Чувствам, че горя в Ада.