За първи път ми се случва да нямам сили и желание да се ядосам. Мнооооооооооооооооооооооо л тъпо. 'Начии, като всичко й е наред- никакво внимание, а като сгафи нещо с някой друг, тича да си излива душата при мене, излизаме един път, колкото да отбие номера, нито пита как съм, нито ме изслушва, ако се излъжа да й споделя.
Отсъства от живота ми, когато ми е важно да е там, а като си подредя нещата, идва с всичката си наглост, разваля ми всякаква душевна хармония и се опитва да ми държи сметка какво правя и с кого излизам. Абе, ей! Я върви на майната си. Имам огромно желание да й тегля една тлъста псувня, ама ще го спестя. Не е възпитано. Писна ми от безхаберието й! Ако на нея не й пука за мене, не знам кого трябва да го е еня!
На всичкото отгоре ноктите са ми пожълтели адски. Трябва да ги лакирам безупречно.
Дразнят ме инфантилните й моменти.
Дразни ме и това сравняване с другите и обсъждане на хората.
Дразни ме и тая перманентна нейна безпомщност.
Когато аз се чувствам "безпомощна", си събирам мозъчните клетки и се опитвам да действам. Колкото пъти съм я помолила за някаква елементарна помощ, все т'ва е било прекалено далечно от нея, все има друго да свърши.
Ами, ок. Втория човек, на когото ще тегля майната. Ебати!
Ще започна да се преструвам за всичко пред всички и ще правя всичко, абсолютно всичко напук. Аааа, мамицата ви.
Ето, вече успях да се ядосам. Т'ва е добре, защото когато съм ядосана върша много повече неща, отколкото в което и да е друго състояние.
Дано ме държи повече време.