нямам идея от къде да започна този стих освен с признание
обичам те и това е на сърцето ми цялото знание
не зная какво да направя, даже не зная какво и да чувствам
знам едно - да обичам, това е моето изкуство
всеки път, когато стана сутрин ти си в мен
вярвам в теб, обичам те... какво да ти кажа
всеки ден след теб за мен е някак променен
не те усещам и докосвам - случва се да плача
и днес е ден пореден, пръв или последен
може би не зная как бих могла да разгадая
в този свят се виждам цяла
в миг съм жива, в друг умряла
може би... и аз не зная

never gonna be the same
never gonna feel this way
never ever be the same
if there is no you

един живот, една любов, една земя за всички
кажи ми как да чувствам друг,
когато ти си в мойте срички
искам те, вярвам в теб, обичам те!
зная, че можем да имаме целия свят,
но да изгубим себе си
зная, че можем да имаме всички пари,
но защо са ни?
че можем да пипнем всяка звезда, всяка луна...
ако сме разделени какъв е смисъла в това?