Eclipsercho Въпроса не е неудобен, просто не знам как да отговоря. Разбира се, че иам разлика предишното ми влюбване със сегашното. Сега мъжа до мен ми изпълва всичките критерии за мъж. Бих искала за в бъдеще да имам деца от него, искам семейство с него. Ако сегашното ми влюбване бе по - слабо от предишното, то бих го зарязала и бих се върнала при първият ми. Обаче не е. Сегаашното е някакси истинско. Освен влюбването, има и обич. Не се лигави и да ми вика обич моя, зайо, мечо, пухчо. Говорим си като зрели хора, каквито би трябвало вече да сме на тези години. Не пуши, което за мен е огромен плюс също и го обичам още повече.
Ако любовта е еднаква постоянно във всяка връзка, то какъв смисъл има да търсиш нещо ново, като ще е пак като старото. Казваш, че любовта на 15, се различава от тази на 20 и от тази на 25. Ами много ясно. Нали затова зарязваш този, с който си бил на 15, защото нещо не ти достига. Аз примерно не си представям да се разделим сега и да се влюбя в друг. Това би било невъзможно поне 5 години сигурно - да отворя сърцето си пак. Виж обаче с предният не бе така. Просто нещата вече престанаха да са такива, каквито трябва да са в дна връзка, накрая станахме просто приятели.
И кога се влюбваш няма значение. Моите родители сравнително нормално са се оженили - майка ми е била на 21, баща ми 26. Нямало е и 5г. когато бракът им се е развалил. А знам, че и двамата са били лудо влюбени и са били по - щастливи от всякога. Накрая се разведоха по моя молба. Родителите на приятеля ми обаче, са на една и съща възраст, били са в един клас, гаджета са от 9 клас, а сега са на 47г. и имат повече от 25г. брак и са все така невероятни. Постоянно се изненадват един друг, ходят на екскурзии, мъжа кара мотор и ходи на състезания по мотокрос, жената е танцьорка, играе народни танци, ходи на турнета. Животът им е забавен и все още са влюбени.

Нещо друго да ме попиташ?