Здравейте,бях част от форума дълго време,но в последствие спях да бъда активен,загубих акаунта си.Последно време чета често тука и вчера видях едно нещо и реших да ви разкажа историята си,която никога не съм ви казвал.
Със сегашната ми приятелка се познаваме от много време,може да се каже че се познаваме от пеленачета.Аз съм 1 година по голям от нея(тя е на 19 а аз на 20) .Винаги сме били заедно в добро и лошо и винаги сме се обичали много.Преди 6 години обаче се случи нещо.
Една вечер тя дойде у нас цялата оцапана и със скъсани дрехи,беше много изплашена и плачеше постоянно.Обадих се на майка и тя дойде,но въпреки това тя не спираше да плаче и не казваше какво е станало.Едва седмица по късно спря да плаче и говореше,но не ни казваше какво е станало.Малко след това разбрахме нещо страшно.Тя беше изнасилена и за жалост беше забременяла...Всички бяхме шокирани и майка и не знаеше какво да прави...Тогава обаче аз отидох в тях и говорехме много и стигнахме до едно решение което тогава беше лудост,а дори и сега ще ви се стори такова,но аз сега благодарение на това съм най-щастливия човек.Майка и реши че тя може да задържи детето и тя да го гледа,тъй като тя беше сама и гледаше приятелката ми сама,а искаше още едно дете.Роди се едно прекрасно момиченце...аз ходех често у тях и така докато не станах на 17 и не се пренесох у тях за да гледам детето което ми викаше татко.Изживяхме много трудно моменти в подигравки(който и заслужавахме,деца гледат дете) но любовта ни се засилваше все повече и повече.Няма да ви увличам много много,но ще ви кажа че това момиченце изгради живота ми(не мога да кажа промени,защото когато се появи аз самия не бях започнал живота си) днес имам една прекрасна дъщеря,много красива,взела всичко добро от майка си,а и от баща си,който може би в себе си е имал нещо добро което сега е в дъщеря ми.Приятелката ми вече ми е годеница,имаме собствен апартамент благодарение на моята работа,а отскоро и на нейната.Жевеем добре,въпреки че още получаваме помощ в гледането на дъщеря ми от родителите ни.И Двамата не можем да учим за висшета ,но когато порасне малката се надяваме че ще можем да се развием,тъй като и двамата си разбираме от работите дори и толкова млади.
Това е моята история,съкратих ви тежките моменти който имахме,защото дори и аз в момента не си ги спомням,спомням си само прекрасните ни моменти . Да,наложи ни се да пораснем много бързо,но не едва ли ако не се беше случило щях да се чувствам толкова добре