За мен истинският герой е годеницата ми,защото тя беше тази която получаваше подигравки,смееха и се в лицето и я наричаха каква ли не...Аз просто бях с 2те момичета който най-много обичам в живота си.Тя смени 3 училища защото навсякъде беше засипана от подигравки...Тя изживя много неща който едно момиче на нейната възраст не бива.Не го пожелавам на никое момиче това,никой не заслужава такова унижение за такъв труден избор.Когато решаваха с майка и какво да правят бях там,и тя повтаряше само "няма да стана убийца на 13,предпочитам да стана майка на 13" .Хиляди нощи съм спял при нея защото умираше от страх да не би онзи да се върне.Много тежко и беше,а аз бях просто подкрепата,надявам се,която и помогна да преглътне всичко и днес да сме толкова щастливи.

Както казах,не пожелавам никой да изживее тежките моменти който тя изживя,но всичко това сякаш си заслужаваше всяка секунда защото по щастливи от нас в момента.Това момиченце ни зареждаше постоянно.Тя е просто прекрасна,винаги е усмихната,много е умна,много е красива.След 10 години сигурно ще ми е отново много трудно да я пазя...