Аз и майка ми..

**BaffaLsc** · 08-21-2011, 09:15

Здравейте, пиша ви, защото напоследък нещата излизат извън контрол.. живея само с дядо си и майка си, за баща си не искам да коментирам.. ние с нея, явно, никога няма да бъдем това, което на мен ми се иска.. никога не мога да се отпусна напълно и да й споделя абсолютно всичко, така е и тя с мен.. да не говорим за всичките дребни нещица, за които се караме абсолютно всеки ден.. дразня се , когато започне да ми нервничи без причина, или дори да има, не съм виновна аз, после защо съм й отговаряла така, не мога ли да говоря нормално с нея.. повтаря ми да направя нещо по 2459856 пъти в минутка докато не се скараме супер много, няма значение, че след 2 минути ще го свърша.. обичам я, но винаги съм искала да съм по - близка с нея и отношенията ни да не са такива.. проблемът е там, че постоянно ми налага забрани, наказания и никога не съм се чувствала като другите нормални деца.. все аз съм наказана, все аз съм виновна за всичко.. каквото и да стане в тая къща, все аз съм виновна , всички викат по мен, непрестанно някой ми се кара, искам поне веднъж да седна на компютъра, без да ми казват докога може, кога ще чета книга, кога ще излизам, до колко часа ще съм навън и разни такива.. просто.. контролира ме ужасно много, а искам да й докажа, че мога и сама да се справя.. преди почти седмица направи така, че от егоизма си аз се разделих с приятеля си.. някой път не ми издържат нервите и плача и ми се иска да счупя нещо някъде или да изляза и никога повече да не се върна.. ако имате някакви идеи да станем по - близки или поне някакъв вариант, споделете..
Благодаря на прочелите..

**BaffaLsc** · 08-21-2011, 10:23

Първоначално написано от pandiflysche

BaffaLsc ne se pritesnqvai i az sam taka s moqta maika i tq neprekusnato mi mrunka, qdosva mi se, abe vse si namira povodd da mi se skara ili izmurmori za neshto, nishto che jiveq i s bashta sii ... pri teb problema moje bi idva ot tam chee ne jiveete zaedno s bashta ti ... ii tq se opitva da se spravqq samaa ... a ti nedei i obrushtai tolkova vnimanie maikite sa taka v edin period moje bi sega i ti si v puberteta kakto si az ii ni kipva ot vsichko prosto budi po-spokoinaa ii se opitvai da i spodelqsh drebni neshticaa taka tq shte dobie vqra vv sebe si i shte se sblijite powecee!! Uspehchee

Благодаря за съвета, но трябваше да пишеш на кирилица..
А сега.. не знам как да го нарека, може би възможност да опитам да й споделя.. вчера, вече бившият ми приятел, ми се обади, говорихме си близо 4 часа и не знам дали да й споделя, да й разкажа ли или да си го запазя за себе си..

**SmilezZz** · 08-21-2011, 10:57

А няма ли шанс да си поговорите с нея съвсем нормално и спокойно ,и да й обясниш какво ти е ? Наистина,на нея й е малко трудно и е нормално да се притеснява за тебе. Може би точно за това се държи така с теб,знам ли. Обясни й,че си достатъчно голяма и си отговорна. Абе,кажи й това,което чувстваш. Нека и тя да каже причината ,за да се държи така.
Успех (:

**zarzamora** · 08-21-2011, 11:03

Според мен разговора е най-доброто решение.Кажи й, че искаш да си поговорите за нещо важно.
Искаш да бъдете по-близки, да можеш да разчиташ на нея, да й споделяш всичко и тя да ти помага.Да, на всеки човек се случва да избухне и да си изпусне нервите - живота е труден и идеални хора няма.Но това не е повод за караница - по-добре да споделиш, за да ти олекне.
Кажи й, че гледаш на нея не само като на майка, но и като на най-добър приятел.Така й тя ще те почувства близка.Щом с баща ти не живеят заедно може да й е трудно да се справи сама. Би искала да направи всичко, за да не си лишена от нищо и най-вече да не страдаш от това, че те са разделени.
Кажи й, че искаш да те изслушва и разбира, както и ти нея.И, че тя също има твоята подкрепа.
Много объркано ги написах нещата, извинявам се и се надявам да се разбира отстрани основната идея.
Казвам ги тия неща,защото аз бях така с моята майка - бяхме като приятелки.И нещата бяха много гладки и спокойни.Но тя почина преди година.
Та се надявам нещата да се оправят при теб и отношенията с твоята майка да бъдат както бяха и нашите.
Желая ти успех!

**BaffaLsc** · 08-21-2011, 11:19

zarzamora, благодаря за отделеното време, и наистина адски съжалявам за майка ти.. в такива моменти осъзнавам, че наистина трябва да я ценя, докато мога и докато я има, ще опитам , благодаря за съветите на всички.

**bloodyF** · 08-21-2011, 11:27

ние с нея, явно, никога няма да бъдем това, което на мен ми се иска.. никога не мога да се отпусна напълно и да й споделя абсолютно всичко, така е и тя с мен.. да не говорим за всичките дребни нещица, за които се караме абсолютно всеки ден.. дразня се , когато започне да ми нервничи без причина, или дори да има, не съм виновна аз, после защо съм й отговаряла така, не мога ли да говоря нормално с нея.. повтаря ми да направя нещо по 2459856 пъти в минутка докато не се скараме супер много, няма значение, че след 2 минути ще го свърша.. обичам я, но винаги съм искала да съм по - близка с нея и отношенията ни да не са такива..

ее все едно аз го написах..
същото е и при мен, само дето тя е на моменти..примерно понякога е супер готина майка, забавляваме се, ама в повечето случаи е много гадна, държи се гадно, обвинява ме за всичко ии тнт.. не знам как да го преодолеем, но бих искала..казвала съм и го много пъти, че искам да сме приятелки, ама това трае от ден до пладне и после старата песен на нов глас...нашите са разведени, ама тя е женена втори път и всеки път като нещо се скарам с втория ми баща (живеем тримата заедно) и тя винаги защитава него, защото едва ли не той е жертвата всеки път..един път не ме е защитила мен, да му каже не си прав или нещо такова...просто се примирих с факта че приятелките ми ще си имат ''най-добрите майки'' всеки ден, а моята ще я имам от време на време..спрях да споделям важни неща с нея , защото винаги преди да помисли дали съм права или не почва да ме ''осъжда'' един вид..обичам я , ама...

**BaffaLsc** · 08-21-2011, 11:41

Първоначално написано от bloodyF

ее все едно аз го написах..
същото е и при мен, само дето тя е на моменти..примерно понякога е супер готина майка, забавляваме се, ама в повечето случаи е много гадна, държи се гадно, обвинява ме за всичко ии тнт.. не знам как да го преодолеем, но бих искала..казвала съм и го много пъти, че искам да сме приятелки, ама това трае от ден до пладне и после старата песен на нов глас...нашите са разведени, ама тя е женена втори път и всеки път като нещо се скарам с втория ми баща (живеем тримата заедно) и тя винаги защитава него, защото едва ли не той е жертвата всеки път..един път не ме е защитила мен, да му каже не си прав или нещо такова...просто се примирих с факта че приятелките ми ще си имат ''най-добрите майки'' всеки ден, а моята ще я имам от време на време..спрях да споделям важни неща с нея , защото винаги преди да помисли дали съм права или не почва да ме ''осъжда'' един вид..обичам я , ама...

Абсолютно същото е и при мен, само дето тая ' готината ' майка си я имам веднъж - два пъти в цялата година и то само когато съм направила нещо, с което да го заслужа.. а както казва един приятел, ще се отдалечим още повече с времето и ще ме загуби и тя мен, и аз нея и тогава вече..

**bloodyF** · 08-21-2011, 12:40

^мхм..
ами и при мен не се случва много често...миналата година и бях запазила час за маникюр покрай коледа (тогава тя беше отпуска) ии като и казах вдругиден в 6ч трябва да дойдеш с мен на едно място се почна с въпросите къде,какво,как,защо и накрая и се развиках че е провалила цялата изненада и и казах (отмених и часа де) и тя почна да се извинява и тнт..ама нямаше значение вече..и + ми няма абсолютно никакво доверие..а да кажеш че съм тъпа и не знам какво и с кого да го правя-не е така..ама какво мога да направя..
и всеки път като се скараме не може да не спомене семейството на баща ми (баба, дядо ,той тнт) и много и се нервирам...ама свикнах до известна степен..по лошото е че иска да оставам да уча в моя град, а аз няма да я изтърпя още години и докато съм студентка..и не знам как ще се разберем..поне имам още 2 години да мисля...успех с майка ти, поговорете си, направете си един ден по женски двете, предполагам някоя неделя като няма какво да прави ще се навие да излезете двечките..

**Biskfitka** · 08-21-2011, 15:13

Само не разбирам защо си скъсала с гаджето си...не може да й се връзваш така...
На колко години си? Поговори с нея,обясни й ,че си достатъчноголяма да преценяваш сама някои неща и не трябва винаги теб да обвинява.Кажи й,че след като не живеете с баща ти ,имаш двойно по-голяма нужда от нея...

**BaffaLsc** · 08-22-2011, 08:16

Първоначално написано от Biskfitka

Само не разбирам защо си скъсала с гаджето си...не може да й се връзваш така...
На колко години си? Поговори с нея,обясни й ,че си достатъчноголяма да преценяваш сама някои неща и не трябва винаги теб да обвинява.Кажи й,че след като не живеете с баща ти ,имаш двойно по-голяма нужда от нея...

Не, за това с гаджето причините си бяха сериозни, не е просто нейна прищявка , не го реши тя, а той, но няма значение..

**bubkaa93** · 08-22-2011, 23:23

Преди години и аз бях в такава ситуация знам,какво е

говори с нея кажи и как се чувстваш,какво те товари според мен ще те изслуша и ще се промени поне малко

**kyon** · 08-23-2011, 00:16

Не виждам смисъл да говорят. Започни сама да вършиш нещата, който са ти за задължение и няма да имаш такъв проблем. Тя като види, че полагаш старание ще види, че може да се разчита на теб, ще и се увеличи доверието и постепенно ще започне да те отпуска.

**Sigrina** · 08-23-2011, 08:41

И аз преди години имах същия проблем. Честно казано, ако е разбрана жената, разговора може и да помогне. В моя случай обаче - нямаше никакъв резултат, да не кажа направо, че влоши нещата. Не знам на колко години си, но докато не станеш на достатъчно, че да си абсолютно независима, тя ще продължава да те тормози.

**FuCKkK13** · 08-23-2011, 09:08

и аз съм така с майка ми.. всички викат, че след една година най-много 2 няма да сме така ама сме си така.. и миналата година така казваха.. спокойно... даже имам чувството, че сме на периоди.. някой път се караме абсолютно всеки ден по много и това е няколко месеца.. след това не се караме чак толкова и след това пак.. просто вече като почне да ми вика аз не викам говоря и нормално и като й кажа, че няма да успее да ме изнерви и тя спира да вика и така.. или понякога като не можеш да стоиш при нея.. си пускаш музика на компютъра или излез навънка с фр. и така

**BaffaLsc** · 08-23-2011, 09:35

Относно възрастта ми - 14.
Благодаря за съветите ви, ще опитам да почна да си върша нещата,
без тя да ме моли, кара и оттам да се стига до караници, че даже и скандали..

**bubkaa93** · 08-23-2011, 09:42

Ако си мислиш,че като вършиш задълженията си без тя ти каже неща ще се оправят грешиш много.Знаеш го,че тя винаги ще си намери за,какво да се сдърпате така,че както казах говори с нея и като почне да ти вика за нещо например за задълженията ти кажи да добре и ги върши.

**BaffaLsc** · 08-23-2011, 09:47

И така съм пробвала, като кажа ' да, добре ' и тя ' винаги казваш така и продължаваш да бездействаш '

**bubkaa93** · 08-23-2011, 09:58

ами говори с нея от личен опит знам,че помага

Тема: Аз и майка ми..

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Аз и майка ми..

Правила за публикуване