Здравейте, пиша ви, защото напоследък нещата излизат извън контрол.. живея само с дядо си и майка си, за баща си не искам да коментирам.. ние с нея, явно, никога няма да бъдем това, което на мен ми се иска.. никога не мога да се отпусна напълно и да й споделя абсолютно всичко, така е и тя с мен.. да не говорим за всичките дребни нещица, за които се караме абсолютно всеки ден.. дразня се , когато започне да ми нервничи без причина, или дори да има, не съм виновна аз, после защо съм й отговаряла така, не мога ли да говоря нормално с нея.. повтаря ми да направя нещо по 2459856 пъти в минутка докато не се скараме супер много, няма значение, че след 2 минути ще го свърша.. обичам я, но винаги съм искала да съм по - близка с нея и отношенията ни да не са такива.. проблемът е там, че постоянно ми налага забрани, наказания и никога не съм се чувствала като другите нормални деца.. все аз съм наказана, все аз съм виновна за всичко.. каквото и да стане в тая къща, все аз съм виновна , всички викат по мен, непрестанно някой ми се кара, искам поне веднъж да седна на компютъра, без да ми казват докога може, кога ще чета книга, кога ще излизам, до колко часа ще съм навън и разни такива.. просто.. контролира ме ужасно много, а искам да й докажа, че мога и сама да се справя.. преди почти седмица направи така, че от егоизма си аз се разделих с приятеля си.. някой път не ми издържат нервите и плача и ми се иска да счупя нещо някъде или да изляза и никога повече да не се върна.. ако имате някакви идеи да станем по - близки или поне някакъв вариант, споделете..
Благодаря на прочелите..