Според мен разговора е най-доброто решение.Кажи й, че искаш да си поговорите за нещо важно.
Искаш да бъдете по-близки, да можеш да разчиташ на нея, да й споделяш всичко и тя да ти помага.Да, на всеки човек се случва да избухне и да си изпусне нервите - живота е труден и идеални хора няма.Но това не е повод за караница - по-добре да споделиш, за да ти олекне.
Кажи й, че гледаш на нея не само като на майка, но и като на най-добър приятел.Така й тя ще те почувства близка.Щом с баща ти не живеят заедно може да й е трудно да се справи сама. Би искала да направи всичко, за да не си лишена от нищо и най-вече да не страдаш от това, че те са разделени.
Кажи й, че искаш да те изслушва и разбира, както и ти нея.И, че тя също има твоята подкрепа.
Много объркано ги написах нещата, извинявам се и се надявам да се разбира отстрани основната идея.
Казвам ги тия неща,защото аз бях така с моята майка - бяхме като приятелки.И нещата бяха много гладки и спокойни.Но тя почина преди година.
Та се надявам нещата да се оправят при теб и отношенията с твоята майка да бъдат както бяха и нашите.
Желая ти успех!