^мхм..
ами и при мен не се случва много често...миналата година и бях запазила час за маникюр покрай коледа (тогава тя беше отпуска) ии като и казах вдругиден в 6ч трябва да дойдеш с мен на едно място се почна с въпросите къде,какво,как,защо и накрая и се развиках че е провалила цялата изненада и и казах (отмених и часа де) и тя почна да се извинява и тнт..ама нямаше значение вече..и + ми няма абсолютно никакво доверие..а да кажеш че съм тъпа и не знам какво и с кого да го правя-не е така..ама какво мога да направя..
и всеки път като се скараме не може да не спомене семейството на баща ми (баба, дядо ,той тнт) и много и се нервирам...ама свикнах до известна степен..по лошото е че иска да оставам да уча в моя град, а аз няма да я изтърпя още години и докато съм студентка..и не знам как ще се разберем..поне имам още 2 години да мисля...успех с майка ти, поговорете си, направете си един ден по женски двете, предполагам някоя неделя като няма какво да прави ще се навие да излезете двечките..