Много съм объркана,дори не знам откъде да започна да ви разказвам..Имам си приятел,с когото ходим вече 5 месеца.В началото всичко беше приказка,никога не се е отнасял с мен като с богиня,не е бил кой знае колко мил и романтичен,но никога не е забравял да ми звънне примерно,не се е държал грубо с мен и сме излизали буквално всеки ден(с малки изключения де).Проблемът ми е че аз го обичам,а той ми каза ,че не ме обича.Беше пределно ясен по този въпрос.Вече седмица не сме се виждали,чуваме се само когато аз му се обадя и т.н.По принцип не водя загубени битки,достатъчно зряла съм,няма да тръгна да се тръшкам и да плача по цял ден.Ще ми бъде кофти естествено,ако нещата приключат,но не е като да не оцелея .Имам дарбата лесно да прежалвам момчетата и изобщо всички неприятности Въпросът ми е вие как бихте реагирали в моята ситуация-бихте го конфронтирали по темата,бихте оставили нещата да се случат от само себе си или бихте се борили докрай за една изчезваща тръпка(не използвам думата любов,понеже според мен хора на 18 не знаят,а и не могат да знаят какво значи истинска любов) ? Благодаря предварително за отговорите..