В началото, преди да заживеем заедно, съм спала у тях без знанието на родителите си. Но при нас беше малко по-особена ситуацията - те даже не знаеха за него. Впоследствие не ми правеха проблеми.

Неговите родители никога не са правили проблем за това аз да оставам у тях, но за обратния вариант и дума не можеше да става. Нямам представа защо, но е факт, че за повече от 2 години той не е оставал да спи у нас. Било далеч, щял да притеснява нашите и т.н и т.н.

Сега когато временно ни се налага да сме при родителите си спя у тях по 2-3 вечери в седмицата. Неудобно ми е да оставам по повече, макар че родителите му даже предложиха направо да се нанеса. Но майка ми мрънка, че не можела да ме види (а при положение, че през остатъка от годината съм на 200км от нея, мисля, че има някакво право).

Та с родителите не сме имали кой-знае-какви спорове по този въпрос.

Относно това дали искам да сме заедно всяка вечер - да, от първия път, в който се събудих до него. Не ми пречи да сме заедно всяка вечер, напротив. Даже ми е ужасно криво когато спим отделно.