Здравейте, ще се опитам да ви въведа в моята история накратко.. С приятеля ми сме заедно от 5 месеца, отношенията ни са супер, все повече и повече се сближаваме с течение на времето и смея да твърдя, че се обичаме, макар и да не сме заедно от кой знае колко дълго време, но.. тази година той беше 12 клас и съответно му предстои да бъде студент и тук идва проблема.. Приет е да учи в друг град на 2 часа път от нашия, а аз сега ще съм 12 клас и си оставам в града ни.. Много обсъждахме и се чудихме какво да правим с връзката си и взаимно взехме решение, че ще е по-добре да се разделим, защото връзката от разстояние не е много добра идея. (поне според него) Работата е там, че от самото начало аз не исках да се разделяме, но тъй като той не беше особено ентусиазиран спрямо тия връзки от разстояние се съгласих, че да се разделим, ще е правилното решение.. Той ми гарантира и иска да останем също толкова близки (след като се разделим), само че да сме просто приятели и си мисля, че бихме могли да го постигнем, не знам защо, но мисля, че ще се получи.. Въпроса е, че колкото повече наближава времето той да замине и да се разделим аз се разубеждавам относно късането и никак ама никак не ми се иска да го губя.. Чудя се дали да му кажа какво наистина мисля и чувствам или да си замълча, защото той винаги поставя моите желания на 1во място и съм сигурна, че ако му кажа, ще се съгласи да останем заедно дори да не е навит.. а точно на това не съм съгласна. Искам ако ще стоим заедно и двамата да го искаме и двамата да сме готови на такава стъпка.. Затова ви питам, как според вас е по-добре да постъпя - да си замълча и да се разделим и на двамата да ни е кофти, но да се опитаме да бъдем приятели, или да му кажа как се чувствам и да се надявам той да е на същото мнение ( но според мен ако беше щеше да ми каже) или съответно той да каже "разбира се ще останем заедно", но вътрешно да не е съгласен ( и само да вметна, не защото не иска или не ме обича достатъчно, а защото не приема връзките от разстояние за пълноценни) .. Просто си мисля, че 2 часа път не са чак толкова голямо разстояние и има много начини за комуникация и не би било пълна катастрофа, НОО имайки предвид неговото мислене, не знам дали да говоря с него или не..

P.S. Sorry, че темата стана толкова дълга.. падам си доста многословна ;d благодаря на вс, които си направиха труда да я прочетат..