Как процедирате след раздяла?

[funny3]

Интересно ми е как се държите след като се разделите с човек, когото сте обичали? Започвате ли да поствате тъжни песни, сдухани статуси, ревящи емотиконки по скайп - един вид показвате ли явно болката си, пред него и останалите, или си държите всичко в себе си, не показвате никакви sad емоции, даже напротив опитвате се да изглеждате happy и непукисти?

[DragonLady]

Определено 2рото. Покажеш ли на някой ще си уязвим веднага се възползва.

[sokokoko]

Тъпо ми се вижда да се правя на щастлива, когато не съм.
Попринцип отбягвам разговорите с въпросния човек до минимум.
В скайп си поствам ежедневно песни, които отговарят на положението и настроението ми, независимо дали преживявам "любовна мъка" или не.

[onestar]

Ревящите емотикони в скайп (пък и където и да било другаде) винаги са ми изглеждали отвратително детски... лигави дори.
Наистина има хора, които по този начин показват болката си, но лично за мен е глупаво.

Когато съм тъжна гледам да не набивам на очи и във фейсбуук. Статуси и песнички поствам, когато наистина ми грабнат окото, но няма да взема да спамя с рази депресарски неща, само защото ми е зле...

Пък и обикновенно мрънкам тук.

В повечето случаи дори скайпа ми е на инкогнито, телефона на безшумен и говоря (пиша) само с тези хора, с които искам аз.

Не се правя и на happy, 'щото при мен не се получава и изглеждам изкуствено. Или съм щастлива от сърце и това се забелязва, или от километри личи, че не съм такава.
Гледам да си запълвам времето, да излизам с приятели, да правя неща, които обичам и... усмивката се появява сама, без да се налага на я фалшифицирам.

[Chacho]

Това си е между мен и човека. Ако не се чувствам добре, няма да се преструвам, че ми е хубаво или обратното. Това не означава, че ще парадирам в социалните мрежи. Минало е, може да си запазя приятелството, а може и да не го, както дойде. Но при всички положения - следващата. Два пъти в едно лайно не стъпвам.

[funny3]

Да, обаче, ако раздялата не е породена от изчезване на чувства и не е по желание на някой от двамата, а просто така се налага, няма ли да е леко неуважително и гадно спрямо другия, ако се държим сякаш нищо не се е случило и сме изключително щастливи, един вид това, че една дълга и хубава връзка е приключила, не означава нищо за нас..

[Chacho]

Не ми се е случвало досега, но ако не ни е разделила някаква кавга или лоша случка, не виждам защо да не си запазим приятелските отношения. Не казвам да се правим, че нищо не е имало. Но не винаги стават нещата, както сме ги планували и човек трябва да продължава напред.

Ти каква конкретна причина имаш в предвид - разстояние, родители, нещо друго?

[onestar]

Аз се намирам в почти такава ситуация, 'щото обстоятелствата налагат или да се разделим, или да чакаме до следващото лято.

Инак за мен е напълно достатъчно да говоря с него за... болката ми. Достатъчно ми е той да знае, че не съм щастлива от края на взаимоотношенията ни.
Не ми е притрябвало цял фейсбуук (скайп) да разбира за меланхоличното ми настроение.

Говори с него. (Момиче си, нали? ) Няма нищо лошо в това той да знае как се чувстваш.

[SmilezZz]

или си държите всичко в себе си, не показвате никакви sad емоции, даже напротив опитвате се да изглеждате happy и непукисти?

Точно това правя. Не обръщам внимание. Слагам една усмивка,дори и да е фалшива и си продължавам напред. Имало е случаи,когато момчето забелязва,че не ми пука особено - да се опита да ме върне.

[Audiophile]

На мен ми се струва много глупаво, когато се разделят 2-ма души и веднага почнат ревливи иконки в скайп, сдухващи статуси. Отделно не ми допада и изобщо иронизирането пак чрез статуси, няк'ви намеци и т.н. За мен тва са детски истории. Най-голямата идиотщина е след раздяла да тръгнат да се плюят един друг.


След раздяла гледам да НЕ правя горните неща. Ако няма да останем в приятелски отношения, поне от уважение по улиците да не се подминаваме.

[xoxi]

Нито подскачам, когато съм щастлива, нито пък роня крокодилски сълзи, когато не съм.
Всяка раздяла, независимо дали с любим човек, роднина, приятел и т.н., си я преживявам вътрешно. За мен тези чувства и емоции са лични и ми се вижда леко глупаво да занимавам познати и непознати с тях, най-малкото защото на никой не му пука как се чувства другия, нито пък на мен ми трябва съжаление.
Фейсбук, скайп.. Ползвам ги само за контакт с роднини най-вече, не изживявам личните си драми там.

[funny3]

Нито подскачам, когато съм щастлива, нито пък роня крокодилски сълзи, когато не съм.
Всяка раздяла, независимо дали с любим човек, роднина, приятел и т.н., си я преживявам вътрешно. За мен тези чувства и емоции са лични и ми се вижда леко глупаво да занимавам познати и непознати с тях, най-малкото защото на никой не му пука как се чувства другия, нито пък на мен ми трябва съжаление.
Фейсбук, скайп.. Ползвам ги само за контакт с роднини най-вече, не изживявам личните си драми там.

Може би трябваше да поясня, не говоря за занимаване на чужди хора с тези неща, а конкретно, това което ще види ТОЙ.. защото тия неща примерно АЗ ако ги пиша, няма да ги пиша за целия свят, ами само за него, защото знам, че ще ги види т.н. и като няма как лично на него да му изредя един ред сълзливи истории "колко много ми липсваш и т.н. и т.н.", понякога една песен би ги казала тия неща индиректно..

Chacho, скапаното разстояние..

[Chacho]

Ми ти си знаеш, но по-добре на личен чат, отколкото на всеослушание. Връзката ви си е лично ваша, нещо интимно, а не публично. Може да не ти пука за мнението на другите, но някои неща човек трябва да пази за себе си (и евентуално близките). Още повече, че може и на него да не му изнася да си изразявате емоциите пред всички.

[LeprikonA]

Ми ти си знаеш, но по-добре на личен чат, отколкото на всеослушание. Връзката ви си е лично ваша, нещо интимно, а не публично. Може да не ти пука за мнението на другите, но някои неща човек трябва да пази за себе си (и евентуално близките). Още повече, че може и на него да не му изнася да си изразявате емоциите пред всички.

много мразя публични изявления относно подобни неща. както е казано, наистина някои неща човек оставя за себе си.

[annonimnna]

Попринцип винаги показвам как се чувствам...
Ноо не във Фейсбук или Скайп, а само пред приятелите.
Относно до момчето, гледам да поддържаме връзка и да сме приятели. Да си споделяме и така нататък... До сега нямам бивше гадже, което не ми е близък в момента, Слава Богу

[bloodyF]

ако аз съм зарязала и не ми е пукало толкова за човека продължавам напред и толкова (както и сега)
но ако са ме зарязали почва се с наивните статуси, гадни картинки и прочие...знам че е детинско ама съм си такава..по-лесно ми е някак да го преодолея

[Anesha17]

Ами слагам си от време на време някой статус,да му покажа,че не ми е все тая и искам да съм с него.Ама повечето време съм без описание на скайп.Не му чатя,не му звъня,той ако иска ме търси.И разказвам ситуацията на приятелки и се консултирам с тях.Но определено ми е тежко при раздяла.

[sapphire5]

тежко

[kobrichka]

Първите два дни прекарвам вкъщи и не излизам никъде, ям сладолед и много шоколад, но след тези два дни приятелките ми се намесват и не ме оставят за секунда сама, започваме да ходим прекалено често по купони, дискотеки, събирания по женски.
Показвам, колко ми е тежко само пред приятелките ми, пред всички останали съм с усмивка на лицето все едно нищо не се е случило. Аз смятам, че никога не трябва да показвам болката си пред хората, винаги трябва да виждат усмивката ми и никога мъката ми.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Не, че се опитвам да изглеждам сякаш не ми пука, но не приемам такива неща по труден начин. Малко е странно, но не ми влияят. Мога да се смея и да се шегувам, сякаш нищо не е станало и да се държа както обикновено и не го правя, защото така искам, а наистина се чувствам така, което определено е по-хубаво.

[JagAlskarDig]

Еми супер криво ми е, няколко дни не искам да правя нищо и просто да си стоя сам, да си мисля... След този период се стягам, намирам си максимален брой занимания, излизам със приятели и продължавам напред с пълна пара.

[S_L_A_D_U_R_K_A]

или си държите всичко в себе си, не показвате никакви sad емоции, даже напротив опитвате се да изглеждате happy и непукисти?

Точно това правя. Не обръщам внимание. Слагам една усмивка,дори и да е фалшива и си продължавам напред. Имало е случаи,когато момчето забелязва,че не ми пука особено - да се опита да ме върне.

Да, така е редно. Ако някой не те е оценил, ти просто му връщаш с подобно отношение. Логично е... не случайно се казва: Най-голямото наказание е безразличието!

[illiy]

Ами маята душа е трудно достъпна и човек много трудно може да спечели доверито ми..но съм и много чувствиетелно /въпреки че не го показвам/ ..Опитвам се да не изглеждам ранима и уязвима защото веднага ще се намери някой който да се възползва от това

[SnuEEp]

имал сам няколко раздяли една доста тежка .Доста бях хлътнал по едно момиче от моя клас това беше в 6-7 клас и до ден днешен не ми е безразлична и си ми е болната тема тя колкото и момичета да сменя.Сега съм на 17 имам приятелка с която ходим вече месец и се надявам да не се привържа към нея чак толкова ,че след като скъсаме да се депресирам...

[GossipGirl89]

В скайп не поствам нищо - там влизам веднъж на 2-3 месеца.
Виж, във фейсбук може да си сложа 1-2 песнички и това е.
Ама то зависи от раздялата, от човека, от чувствата и дали изобщо ги е имало.
Понякога се правя на непукист и си изживявам вътрешно нещата или ги споделям само с много близки приятели, друг път открито показвам как се чувствам... както казах - зависи от човека Ама като цяло не обичам лигавите преигравания и драматизирания както от моя, така и от негова страна.