Ревящите емотикони в скайп (пък и където и да било другаде) винаги са ми изглеждали отвратително детски... лигави дори.
Наистина има хора, които по този начин показват болката си, но лично за мен е глупаво.

Когато съм тъжна гледам да не набивам на очи и във фейсбуук. Статуси и песнички поствам, когато наистина ми грабнат окото, но няма да взема да спамя с рази депресарски неща, само защото ми е зле...

Пък и обикновенно мрънкам тук.

В повечето случаи дори скайпа ми е на инкогнито, телефона на безшумен и говоря (пиша) само с тези хора, с които искам аз.

Не се правя и на happy, 'щото при мен не се получава и изглеждам изкуствено. Или съм щастлива от сърце и това се забелязва, или от километри личи, че не съм такава.
Гледам да си запълвам времето, да излизам с приятели, да правя неща, които обичам и... усмивката се появява сама, без да се налага на я фалшифицирам.