Нито подскачам, когато съм щастлива, нито пък роня крокодилски сълзи, когато не съм.
Всяка раздяла, независимо дали с любим човек, роднина, приятел и т.н., си я преживявам вътрешно. За мен тези чувства и емоции са лични и ми се вижда леко глупаво да занимавам познати и непознати с тях, най-малкото защото на никой не му пука как се чувства другия, нито пък на мен ми трябва съжаление.
Фейсбук, скайп.. Ползвам ги само за контакт с роднини най-вече, не изживявам личните си драми там.