Първите два дни прекарвам вкъщи и не излизам никъде, ям сладолед и много шоколад, но след тези два дни приятелките ми се намесват и не ме оставят за секунда сама, започваме да ходим прекалено често по купони, дискотеки, събирания по женски.
Показвам, колко ми е тежко само пред приятелките ми, пред всички останали съм с усмивка на лицето все едно нищо не се е случило. Аз смятам, че никога не трябва да показвам болката си пред хората, винаги трябва да виждат усмивката ми и никога мъката ми.