Здравейте... отново съм аз. Надявам се все някой да прочете това... Преди няколко дни писах тук, и ще припомня... значи имам (или имах и аз не знам вече) сериозна приятелка от няколко месеца... тя ме обича (показвала ми го е) и аз я обичам (и аз съм и го показвал)... скарвали сме се 3 пъти, и то за глупости... просто си внушава нещо и си мисли че е така (мислеше си че имам друга, защото ме беше видяла да се разхождам със старата ми приятелка)... и така обясних и как стоят нещата, че тя ми е единствена и така... оправихме се... има и друг проблем. Техните не я пускаха да излиза. Всъщност се бяхме уговорили да излезем, бяхме си направили план за деня и в същия ден ми каза много разстроена че майка и не я пускала с мен... ужасно се натъжи и повече не искаше да излиза никъде (тя е УЖАСНО чувствителна)... потраех си, въпреки че умирам да я видя... минаха дни и пак я питах леко така - може ли да се видим за мъничко, за 10-на минути... тя каза пак ли започваш, аз и казах не просто искам да те видя... тя каза и аз искам но просто не може. Отново си затраех, до преди няколко дни... това да не се виждаш 3 седмици с момичето което обичаш не е много приятно. На 18-ти ми прати една картинка с нейна снимка и стих написан от нея... ужасно много ми хареса... меко казано се трогнах. Казах и айде да се видим моля те... ако трябва ще дойда до вас само да те видя... тя каза офф писна ми вече не разбра ли че не мога ??? ядосах се и казах така ли? Ми добре като не искаш не искаш все едно... и оттук започна ада... разсърди ми се много жестоко... нямаше я в скайпа, нямаше я в никой сайт... писах и СМС, и тя ми отговори "прости ми... сбогом обичам те"... и аз и писах да ме изслуша, но повече не ми отговори... звънях и няколко пъти не вдига и накрая си изключи телефона... Вечерта я търсих (не знам точно къде живее знаех само квартала) и така намерих я, каза ми че ми е простила... стана ми много гадно че така я измъчвам ноо... И така вечерта пак започнахме да си пишем, не беше както преди - аз и пиша, обяснявам и, тя ми отговаря с по една две думи... каза ми че на този етап, е най-добре да останем приятели... старите и чувства може ли да се върнат, но трябвало време... Опитах се да не говорим за това, и сякаш нещата се оправиха... каза ми че мисли че пак ме обича... зарадвах се! Но пак не беше като преди... просто го усещах! Вече не ми пращаше сърчица, целувки, само тук таме някоя прегръдка. Питах я защо така, нали сме си простили и правим всичко за да се оправим, тя каза пак ли почваш? Не разбра ли, искам да сме приятели!!! Питах я пак любовта ти към мен ще се върне ли ? Тя каза не знам не мога да гледам в бъдещето... и тук вече спрях да и говоря за любов, и като че ли стана по-добре... пак си пишем, пишем си пак за перверзни неща (много обичаше да си говорим като сме някъде сами на някоя пейка), имаше закачки и така... Реших да и направя клип, със любовни снимки, мои снимки, послания и извинения... много труд и любов хвърлих за него, направих го, показах и го, тя каза - БЛАГОДАРЯ!!!, попитах я дали се сърди тя каза че почти е забравила за всичко, пак ме обича, но не е като преди... викам си добре... и си писахме така 2 дни като приятели - закачки, малко лигавене като преди, перверзни работи... но без обичам те, без сърчица и целувки... снощи обаче ми каза че нямало да я има няколко дни... казах и че ужасно много ще ми липсва, тя каза знам... също казала че АКО ИМА КЪСМЕТ ще я няма за по-дълго... натъжих се от тези думи... казах и че ще и пиша СМС, тя ми каза че нямало нужда... отново се саднах... пожела ми лека нощ, да се пазя и си легна... написах и веднага СМС - лека нощ мило, ще ми липсваш, обичам те... но не ми отговори... Чудя се вече какво да правя, просто се чудя... да не и пиша СМС-и както според нея няма нужда или да и пиша поне един за лека нощ... между другото току що ми писа че е тук... чудя се да продължим ли да си пишем като приятели, без да и казвам обичам те, без да и казвам мило или там както и казвам галено, или да я оставя за известно време... да не и пиша изобщо, нито по скайпа, нито да и се обаждам, нито да и пиша смс-и... просто не знам искам съвет това време както каза тя как да го използвам... Страшно много я обичам, и съм сигурен (не съм наивен

) че и тя ме обича... нараних я няколко пъти, извиних и се, разкаях се, доказах и ПАК че я обичам... просто това момиче е различно, вижда се по начина по който мисли, говори, пише стихове... обичам я и няма да се откажа от нея!!! Като си поставя цел или я изпълнявам, или я изпълнявам

Държах се като дете ЗНАМ сам го разбрах... направих грешки ЗНАМ кой ли не прави... заслужавам да ме напусне ЗНАМ но малко ли направих за нея ??? Просто умирам да я видя отново... Моля някой който е по-навътре в нещата да ми каже какво да правя... аз съм на 17, тя на 14...
ПП. моля запазете си тъпите мнение като "Малка е не си струва" като не я познавате не говорете
