Не издържам вече. Вината, която изпитвам ме убива...Не мога да спя, не мога да ям, не е живот вече, но не мога и да спра, не мога и да кажа на никой.. Все още само отбрани хора знаят за делото срещу майка ми, което още повече ме възпира..Та, тя не иска да се разчува за делото, а ако споделя с някой няма как да пропусна този момент. Ако разбере никога няма да ме погледне...Ще загубя майка си завинаги... Много ми е тежко...Знам, че не е редно. Иде ми да извърша убийство, но върху себе си. А Елена (жената с която спя) е толкова прекрасна... Тя е жената с която искам да създам семейство. Влюбен съм, но тази любов ме убива.



Знам колко налудничаво звучи, но повярвайте ми истина е.