Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. С приятеля ми сме заедно почти 2 години, в някои периоди сме живеели заедно дори. В началото всичко започна много красиво, разбирахме се, боготвореше ме, аз също много се радвах, че съм с него. След време започнахме да се караме. Той ме ревнуваше от един колега много. Аз също станах ревнива... Но проблемът не е там, имали сме караници и заради това, но винаги се сдобрявахме още на другия ден.

През много неща преминахме. Миналото лято се държах много зле с него, а той винаги се държеше миличко и гледаше да оправи нещата. Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата. Но се случи така, че след една наша караница аз се прибрах в родния ми град, и той е излязъл и се е целувал с непознато момиче. Но по-голямата ми болка е, че на другия ден й се е обадил и пак са излизали, не е казал че си има приятелка.

Като разбрах това го преживях много тежко, много. Той се разкайваше, но не ме молеше да сме заедно, а кажа че и сам не може да си го прости, а какво остава за мен. Но аз му простих. Оправихме нещата, но аз оттогава се промених - не ми се излизаше, не ходехме по заведения вече. Пак беше като приказка и на него не му пречеше, но аз направих така, че и той заради мен не излизаше. Не го правеше насила, но аз се чувствам виновна.

След това винаги се карахме, но знаехме, че ще се оправим. Няколко пъти съм искала да се разделим, но той ме убеждаваше в обратното с държанието си. До това лято... наложи се той да се прибере в неговия град и аз в моя. Започнахме да се караме по телефона. Направо се побърквахме един друг. аз му звънях постоянно, защото исках да се чуваме и да не усетим толкова, че сме разделени, не исках да се отдалечим... Но беше голяма грешка. Само влошихме нещата по този телефон.

Той ми каза, че досега винаги е виждал изход, но вече не и че трябва да се разделим. Знам, че наистина го мисли. Казва ми, че ме обича и аз съм сигурна, че е така, защото го усещам, но усещам и отчаянието му, той не вярва, че можем да оправим нещата, не вярва в мен... Аз аз за първи път искам истински да оправя аз нещата, да му покажа, че го обичам и да го накарам да се почувства желан.

Направих много голяма грешка, като ми каза по телефона, че иска да се разделим, отидох до тях, плаках, унижих се много, молих му се. Той ме накара да остана у тях за една вечер и говорихме, после правихме секс. А на сутринта ми каза, че ме обича и ще се чуваме, но май беше само за да ме успокои. Сега не му звъня и той ми се обажда, едвам се сдържам да не се разплача всеки път, но се държа приятелски. Говорим малко кой какво прави и така. НО не знам дали да продължавам така...

Той май повярва, че съм приела раздялата, но ме е страх, че си мисли че го прави и заради мен. А не е така, искам си го обратно, знам че нещата ще се оправят, защото зависят от мен. Ако аз се държа добре с него, той е прекрасен.

Знам, че малко дълга историята ми, но исках да сте по-запознати. Моля ви дайте ми съвети, не искам да го губя, не искам да забравим болките си и след време да се съберем пак, защото той ми каза, че се оби1аме прекалено много и все някога пак ще сме заедно... но аз не искам да е бил с някоя друга и после пак при мен. Няма да е ново начало на чисто както той си мисли, просто ще е още по-трудно