Здравейте! За първи път пиша тук. На 18 съм, скоро 19, завърших средното наскоро. В края на учебната година бяхме с група от випуска на почивка в чужбина. Там се запознах с едно наистина уникално момиче, беше ни екскурзоводка. Тя беше с нас по време на целия ни престой, купонясваше с нас, ходехме по пазари и магазини заедно, на няколко пъти ни спаси половината група от изгонване от хотела дори. Изобщо много ни помагаше и винаги беше на линия, когато ни потрябва помощ. Успяхме да я поопознаем поне малко. Още първата вечер бяхме заедно с нея двамата по магазини и тн, на кафе... По едно време усетих, че наистина се привързах към нея. Аз принципно съм малко особен човек, не съм имал никога гаджета, в гимназията не бях от най-социализираните през повечето време. Някак си в нея видях нещо наистина красиво, нещо, което за тези тинейджърски години не видях в никоя друга. Тя е една зряла, красива, добра и лъчезарна млада жена. Има един проблем, и той е, че тя е с 11-12 години по-голяма от мен, а аз усещам, че съм доста хлътнал. Оттогава мина повече от месец, а аз не мога да я забравя. Тя ми се стори един наистина широкоскроен човек, споделяхме си с нея разни неща от живота... Просто се влюбих, колкото и грешно да звучи. Обиколила е много държави, видяла е свят. По време на екскурзията често гледах да съм около нея, да съм любезен, вежлив... Черпих я питиета, показах отношение, а това значи, че може би ме е усетила. Дано не ме е помислила за някой откачен, хахахаха. Разбира се, другите от групата бързо ме надушиха, подмятаха някой-друг майтап по повода, но от това само ми стана приятно. От цялата екскурзия тя ми липсва най-много. Тя живее и работи, доколкото разбрах и в България, когато не пътува. Не каза, че има човек до себе си, но намекна, че може би има нещо с някой мъж. Но това не ме отказва от любовта ми към нея. Аз напълно осъзнавам, че тя ще иска до себе си зрял и стабилен мъж, който може да ѝ предложи сигурност и спокойствие. Знам, че и аз нямам никакви шансове, но чувствата ми не утихват нито за миг. Бих посетил работното ѝ място някой ден, просто за да я видя. Не знам защо го пиша това, но изпитвам необходимостта да споделя за това анонимно пред някой, ще съм благодарен, ако някой даде и съвет.