Цитирай Първоначално написано от Auriss
Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата.
Ще се постарая максимално негрубо да прозвучи - качвала си му се на човека на главата и съвсем естествено му е писнало.
Няма да изпадам в разни подробности и да си разправям личните драми ,но ако съм прав - не можеш да оправиш нещата ,колкото и да държи на теб. Писнало му е ,и то в буквалния смисъл - сигурно го изтощаваш дори с присъствието си ,макар да държи на теб и да те обича. От моята камбанарийка така стоят нещата.
"След дъжд - качулка" ,както казват хората.
Най-много съм съгласна с твоето мнение и ти благодаря за откровеността... Писнало му, изморил се е, отчаял се е. Знам ;( Но няма ли начин да оправя нещата според теб? Ако ме обича, няма ли да съжалява дори след време да е? Исам да му покажа, че знам какво ще загубя и какво съм имала, че мога да го успокоявам и уважавам...Искам последен шанс, наистина бих го оценила. Никакъв начин ли няма да го разчувствам, да му стане още по-мъчно, да види че като ме изгуби, няма да му е чак толкова спокойно и хубаво, колкото си е мислел...Ох не знам, голяма глупачка съм, сигурно е късно...