Ами точно там е проблема, че връзката ни не се е изчерпала, и не само според мен, а и според него. Не ни е омръзнало да сме заедно, постонно си липсвахме, дори и за 1 ден...нито сексуално сме си омръзнали, напротив...ставаш ни все по-хубаво и по-хубаво, всичко си беше както от първия ден, обичахме се все повече и повече...Той ми каза, че ме обича много, че ме желае постоянно и като сме разделени мисли само за мен...и не, не го казва , за да ме успокои, наистина така го чувства. А за това дали е бил нещастен с мен...да, наранявала съм го понякога, но той беше щастлив, стигаше му само да ме гушне и всичките си проблеми забравяше. Беше щастлив, личеше си. Поне до това лято, което прекарахме поотделно, тогава не беше щастлив, по телефона не можехме да се успокоим, той ми каза ''Не издържам така, не мога да съм мил с теб по телефона като сме се карали преди това...ако бяхме заедно щях да те гушна, да те видя и да се оправим, но по телефона не ми идва да съм мил''. Това беше един от последните ни разговори преди да се разделим. Може би просто трябваше да спра да му звъня, за да си починем и двамата още тогава. Разбирате ли..проблемът стана това лято, сякаш не бяхме свикнали да сме разделени, ние всяка вечер спахме заедно, за тези 2 години най-много 20-30 нощи да не сме били заедно...но не ни се е изчерпала връзката, не сме си омръзнали и сега още ме желае по всякакъв начин. Просто мисли, че ще развалим всичко, ако сме заедно, мисли че ще натяквам как ме е оставил, мисли че ще се караме и е объркан.
Всичко, което ви разказах по-горе, го разказах по начин, по който аз изглеждам най-лошата и незнаеща какво иска, но така се чувствам. Просто не съм разказала неговите грешки, пътите, в които и аз съм го разбирала, в които аз съм оправяла нещата, в които съм прощавала дори. Но не ги разказвам, защото за мен те вече нямат значение, ако сега се съберем нищо от миналото няма да споменавам дори, защото ми се вижда всичко маловажно. Ще се радвам на малките хубави неща, няма да се цупя за глупости, разбирате ли...аз всичко лошо от негова страна още сега съм го забравила, помня всяка моя грешна постъпка и това е добре, защото знам, че няма да ги повтарям след това, което преживявам сега, но той някак си не го вярва...И не защото се е изчерпала връзката ни, а защото ни е прекалено хубаво заедно и се страхувахме да не го изгубим ...а трябваше просто да живеем без да се страхуваме занапред, да мислим само за сегашния момент...