.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 38
  1. #1

    Как да си го върна, как да усети, че ме губи завинаги ?

    Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. С приятеля ми сме заедно почти 2 години, в някои периоди сме живеели заедно дори. В началото всичко започна много красиво, разбирахме се, боготвореше ме, аз също много се радвах, че съм с него. След време започнахме да се караме. Той ме ревнуваше от един колега много. Аз също станах ревнива... Но проблемът не е там, имали сме караници и заради това, но винаги се сдобрявахме още на другия ден.

    През много неща преминахме. Миналото лято се държах много зле с него, а той винаги се държеше миличко и гледаше да оправи нещата. Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата. Но се случи така, че след една наша караница аз се прибрах в родния ми град, и той е излязъл и се е целувал с непознато момиче. Но по-голямата ми болка е, че на другия ден й се е обадил и пак са излизали, не е казал че си има приятелка.

    Като разбрах това го преживях много тежко, много. Той се разкайваше, но не ме молеше да сме заедно, а кажа че и сам не може да си го прости, а какво остава за мен. Но аз му простих. Оправихме нещата, но аз оттогава се промених - не ми се излизаше, не ходехме по заведения вече. Пак беше като приказка и на него не му пречеше, но аз направих така, че и той заради мен не излизаше. Не го правеше насила, но аз се чувствам виновна.

    След това винаги се карахме, но знаехме, че ще се оправим. Няколко пъти съм искала да се разделим, но той ме убеждаваше в обратното с държанието си. До това лято... наложи се той да се прибере в неговия град и аз в моя. Започнахме да се караме по телефона. Направо се побърквахме един друг. аз му звънях постоянно, защото исках да се чуваме и да не усетим толкова, че сме разделени, не исках да се отдалечим... Но беше голяма грешка. Само влошихме нещата по този телефон.

    Той ми каза, че досега винаги е виждал изход, но вече не и че трябва да се разделим. Знам, че наистина го мисли. Казва ми, че ме обича и аз съм сигурна, че е така, защото го усещам, но усещам и отчаянието му, той не вярва, че можем да оправим нещата, не вярва в мен... Аз аз за първи път искам истински да оправя аз нещата, да му покажа, че го обичам и да го накарам да се почувства желан.

    Направих много голяма грешка, като ми каза по телефона, че иска да се разделим, отидох до тях, плаках, унижих се много, молих му се. Той ме накара да остана у тях за една вечер и говорихме, после правихме секс. А на сутринта ми каза, че ме обича и ще се чуваме, но май беше само за да ме успокои. Сега не му звъня и той ми се обажда, едвам се сдържам да не се разплача всеки път, но се държа приятелски. Говорим малко кой какво прави и така. НО не знам дали да продължавам така...

    Той май повярва, че съм приела раздялата, но ме е страх, че си мисли че го прави и заради мен. А не е така, искам си го обратно, знам че нещата ще се оправят, защото зависят от мен. Ако аз се държа добре с него, той е прекрасен.

    Знам, че малко дълга историята ми, но исках да сте по-запознати. Моля ви дайте ми съвети, не искам да го губя, не искам да забравим болките си и след време да се съберем пак, защото той ми каза, че се оби1аме прекалено много и все някога пак ще сме заедно... но аз не искам да е бил с някоя друга и после пак при мен. Няма да е ново начало на чисто както той си мисли, просто ще е още по-трудно

  2. #2
    Мега фен
    Регистриран на
    Dec 2010
    Мнения
    5 613
    Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата.
    Ще се постарая максимално негрубо да прозвучи - качвала си му се на човека на главата и съвсем естествено му е писнало.
    Няма да изпадам в разни подробности и да си разправям личните драми ,но ако съм прав - не можеш да оправиш нещата ,колкото и да държи на теб. Писнало му е ,и то в буквалния смисъл - сигурно го изтощаваш дори с присъствието си ,макар да държи на теб и да те обича. От моята камбанарийка така стоят нещата.
    "След дъжд - качулка" ,както казват хората.

  3. #3
    Мега фен Аватара на mechtaq_za_teb
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    ~in the eternal summer~
    Мнения
    3 188
    От написаното разбирам, че както ти, така и той сте допуснали грешки. Но няма как! Рано или късно във всяка връзка настъпват и такива моменти. Мога да те посъветвам да не го притискаш. Решил е да се разделите, добре. Както каза ти, ходила си до тях, молила си се, не е помогнало. Сега го остави да премисли нещата, да бъде известно време без теб, за да види какво ще бъде. Знам, че ще ти е трудно. Минах от там, но мога да ти кажа, че е по-добре така, отколкото постоянно да му се молиш и да го притискаш. Бъди силна. Ако той има чувства към теб, както твърди, ще намери начин и сили да бъде с теб. Дай му време. Успех, мила.
    А бе отдавна, беше тъжна вечер.
    Поредната... Да знаех само аз,
    че в утрото не ще те видя вече,
    че ще бъдеш мъничка звезда...

  4. #4
    Повече от фен Аватара на blaaablaaablaaa
    Регистриран на
    Oct 2010
    Мнения
    363
    +1 за последното мнение. Дай му време. След това му покажи, че още го обичаш, че ти липсва, че не можеш без него. Успех!
    Да, хората казват, че любовта е скъпо удоволствие.
    Да, пристрастяването към нея често води до горчива болка.
    Да, аз имам вредния навик да обичам!
    Съдете ме, ако можете. )))

  5. #5
    Знам, че звучи банално, знам че дори и той не ми вярва, пък какво остава отстрани някой, ако чуе...но аз наистина осъзнавам грешките си, наистина сега го изгубих истински, видях какво е без него и ако се върне при мен, ще оценявам най-малките му жестове, ще се старая повече, няма да повтарям същите грешки...просто много неща осъзнах, осъзнавам как провалих всичко, спомням си всяка дребна случка, която го е отблъсквала и отчайвала по един или друг начин. Не се оправдавам, но не винаги е било така, някак си все сме били не периоди, първата година той все оправяше нещата, после започнах аз повече да се разкривам, да показвам болката и любовта си прекалено силно, сега си мисля че и това е изиграло роля. Просто и двамата не намерихме границата, но най-вече аз.
    Сега съжалявам за първоначалната ми реакция, но не мога да върна времето, а и нямаше как да постъпя по друг начин, просто да ви съобщят по телефона нещо такова...няма как да не отидеш и да искаш да видиш този човек...и чак когато отидох той проговори, разкри отчаянието и чувствата си.
    Сега не го търся, или поне много рядко, защото не се стърпявам някой път. Той ми звъни, по едно време му беше адски тъжно, питаше ме дали му липсвам, казваше колко е объркан, после говорихме само общи неща. Една вечер ми е звънял в 2 часа и като не съм му вдигнала ми беше писал смс ''Май правиш нещо с някой, но няма проблем'', но точно тогава си пролича че му пука. Наскоро пак ми звъня посред нощ, за да ми каже да нацелувам котката ни(беше ми подарил котенце и то сега си е при мен), но си личеше че не звъни за това, а или да ме чуе или да ме провери какво правя.
    Ние сме студенти във Варна, той сега е там и ми звъни по-рядко. Страх ме е, страх ме е че от мъка ще направи нещо с друга, това ми е най-големия кошмар, страх ме е да не се влюби след време в друга...Защото той ми каза, че може би пак ще сме заедно след време, когато забравим болките, но мен ме е страх сега. Сега като е във Варна е по-студен някак си, звъни ми, но преди това беше ме попитал дали ще се съглася някой ден да се видим дори и само за секс, макар че знаел че ще е трудно и че няма да е само секс...искаше го, а сега като го попитах иска ли да се видим, той ми каза ''По-скоро не, рано е, а и за какво да се виждаме вмомента?'' Много мъчно ми стана, вчера пак му звъннах (не го бях правила отдавна) и му казах да изживее всичко, което иска, че се радвам че запазихме любовта си вместо да чакаме да се превърне в нещо друго, че каквото и да направя ще е за да се почувства свободен...Той мълча известно време, после ми каза, че ме разбира. Само това...После каза, че трябва да затваря...
    Вярвате ли ми, че вмомента съм си прибрала телефона в един шкаф, за да не гледам дали ми е звънял и за да не му звъня аз? Ужасно е...вече мина месец и все повече ми липсва.
    Сега като отида във Варна искам да го накарам по някакъв начин да види, че ме губи и да усети, че му липсвам...не знам как да се държа, да се правя на щастлива и да го дразня или да не крия, че още го искам? Не знам, знам че ако ме види с някой ще ме изревнува въпреки всичко, знам че като ме види ще ме пожелае, но не знам как да продължа? С пълен игнор, за да си усети свободата и да види дали пък не му е липсвала или все пак да му напомням отвреме навреме за мен, да го дразня някак си, ако трябва? Много ми е трудно....

  6. #6
    Тъй.Аз съм в подобна ситуация.Само дето той не ми е изневерявал.И сме от година и половина заедно.Аз много му се качвах на главата, държах се тъпо,виках му за адските просотии, един ден му казах : Хайде да се разделим ! Не мога повече! Бях свикнала да чувам: Не миличко!Няма да се разделяме и О!Небеса! - беше чудо когато той просто изморено ми каза: Добре.

    В този миг връзката ни се обърна с главата на долу.Аз като теб - плаках , молих, се той ми даде шанс за определен срок от време да оправя нещата.До ден днешен ги оправям и ще продължа , защото го обичам и искам да съм с него и понякога ние жените, с кифленското си държание, отблъскваме, отколкото привличаме мъжете.

    Мъжете имат нерви.Неприятно , но факт.В един момент те се опъват и се късат.Приеми го.Щом ти си оплескала нещата - ти ще ги оправяш!Защо ти е изневерил? - Грешка от негова страна - мислиш си ти, но не е така. Проблема е далеч по-дълбок.Човека е искал да избяга от скандалите , който му спретваш.=> Това пак си си го направила ти. Друго грешно в логиката ти- Унижавала си се, като си му се молила да оправите нещата - молила си се- ок- но не си се унижавала...

    Моля, спрете да си мислите, че когато се молите на любимия човек се унижавате!Любовта не познава това чувство.Ако се дебнете някой от вас да не се прецака, щото ще се помоли на другия ще го докарате до кривата круша.

    Решението е просто и на пръв поглед лесно изпълнимо- Обичайте се.Трудно е след всичко, което сте минали, но имате двегодишна връзка и това не е за пренебрегване.Сега с моя приятел , когото аз много разочаровах, но сега бих направила всичко, за да си върна предишното му отношение към мен, сме в една фаза, в която аз го търся повече, аз се доказвам повече- и какво- Унижавам ли се? Той не ми е казвал да спра да го търся, да спра да му давам любов- не съм му досадна, иска да прекарва всяка минута с мен.Когато даваш получаваш.И когато осъзнаете това простичко нещо- че просто трябва да си давате взаимно любов и да прощавате грешките на другия, без да го наказвате за неизвестен период от време , ще бъдете безкрайно щастливи.

    Успех от мен

  7. #7
    Цитирай Първоначално написано от ImmortalForever
    Тъй.Аз съм в подобна ситуация.Само дето той не ми е изневерявал.И сме от година и половина заедно.Аз много му се качвах на главата, държах се тъпо,виках му за адските просотии, един ден му казах : Хайде да се разделим ! Не мога повече! Бях свикнала да чувам: Не миличко!Няма да се разделяме и О!Небеса! - беше чудо когато той просто изморено ми каза: Добре.

    В този миг връзката ни се обърна с главата на долу.Аз като теб - плаках , молих, се той ми даде шанс за определен срок от време да оправя нещата.До ден днешен ги оправям и ще продължа , защото го обичам и искам да съм с него и понякога ние жените, с кифленското си държание, отблъскваме, отколкото привличаме мъжете.

    Мъжете имат нерви.Неприятно , но факт.В един момент те се опъват и се късат.Приеми го.Щом ти си оплескала нещата - ти ще ги оправяш!Защо ти е изневерил? - Грешка от негова страна - мислиш си ти, но не е така. Проблема е далеч по-дълбок.Човека е искал да избяга от скандалите , който му спретваш.=> Това пак си си го направила ти. Друго грешно в логиката ти- Унижавала си се, като си му се молила да оправите нещата - молила си се- ок- но не си се унижавала...

    Моля, спрете да си мислите, че когато се молите на любимия човек се унижавате!Любовта не познава това чувство.Ако се дебнете някой от вас да не се прецака, щото ще се помоли на другия ще го докарате до кривата круша.

    Решението е просто и на пръв поглед лесно изпълнимо- Обичайте се.Трудно е след всичко, което сте минали, но имате двегодишна връзка и това не е за пренебрегване.Сега с моя приятел , когото аз много разочаровах, но сега бих направила всичко, за да си върна предишното му отношение към мен, сме в една фаза, в която аз го търся повече, аз се доказвам повече- и какво- Унижавам ли се? Той не ми е казвал да спра да го търся, да спра да му давам любов- не съм му досадна, иска да прекарва всяка минута с мен.Когато даваш получаваш.И когато осъзнаете това простичко нещо- че просто трябва да си давате взаимно любов и да прощавате грешките на другия, без да го наказвате за неизвестен период от време , ще бъдете безкрайно щастливи.

    Успех от мен

    Аз знам защо ми е изневерил , още тогава го осъзнах и затова му простих...само дето след това обръщах внимание само на болката си и накрая му писна да се държи добре даже. Както казах по-горе, след това аз започнах да оправям нещата. Аз тази изневяра съм я забравила, макар и той да си мисли чче винаги ще я натякванм..преодоляхме я заедно.
    А за унижаването...може би така е изглеждало в очите на родителите му, те ме видяха как плача, не знаеха какво става, но видяха...държаха се добре с мен, не искаха да си тръгвам дори, а след като съм си тръгнала не са спряли да му натякват, че сме се карали, да го питат дали сме разделени. Накрая за да спрат им е казал, че сме и баща му предложил да си смени номера, ако иска...без да знае за какво става въпрос, те още отпреди все са му мрънкали че много говорим по телефона, и сега като разбрали че сме разделени му казали, че значи нямса за каклво да говорим. То е дълга историята с техните, знам че не са виновни за нищо, но според мен човек като е объркан и без да иска се повлиява малко или много от хората около него. Разочарована съм от тях, но това няма значение, не съм му казала нищо за тях, важни сме ние...Но затова се чувствам, че се унижих, защото и те разбраха какво става горе-долу, а после са почнали да ме мислят за някоя досадница жалка или аз не знам, щом чак са си помисли, че той не иска да говорим по телефона дори, все едно ги е дострашало, че не може да се отърве от мен, така се чувствам, бъркат се...а не е правилно според мен, или поне да не се бяха правили на много загрижени за нас.

  8. #8
    Цитирай Първоначално написано от Auriss
    Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата.
    Ще се постарая максимално негрубо да прозвучи - качвала си му се на човека на главата и съвсем естествено му е писнало.
    Няма да изпадам в разни подробности и да си разправям личните драми ,но ако съм прав - не можеш да оправиш нещата ,колкото и да държи на теб. Писнало му е ,и то в буквалния смисъл - сигурно го изтощаваш дори с присъствието си ,макар да държи на теб и да те обича. От моята камбанарийка така стоят нещата.
    "След дъжд - качулка" ,както казват хората.
    Най-много съм съгласна с твоето мнение и ти благодаря за откровеността... Писнало му, изморил се е, отчаял се е. Знам ;( Но няма ли начин да оправя нещата според теб? Ако ме обича, няма ли да съжалява дори след време да е? Исам да му покажа, че знам какво ще загубя и какво съм имала, че мога да го успокоявам и уважавам...Искам последен шанс, наистина бих го оценила. Никакъв начин ли няма да го разчувствам, да му стане още по-мъчно, да види че като ме изгуби, няма да му е чак толкова спокойно и хубаво, колкото си е мислел...Ох не знам, голяма глупачка съм, сигурно е късно...

  9. #9
    Според мен вече сте си писнали.Вече абсолютно нищо няма да е същото във връзката ви,дори да се съберете,повярвай ми.
    Wiz Khalifa
    Ke$ha
    Taylor Momsen
    (h) ;;

    * Мъж,който не се влюбва често,обича силно !

  10. #10
    Голям фен Аватара на BlindedAngel
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    992
    С една бивша, с която ходихме година и нещо, беше г/д същата работа - постоянно караници.Общо взето така като гледам връзката ви се е изчерпала
    "По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев

  11. #11

    Re: Как да си го върна, как да усети, че ме губи завинаги ?

    Цитирай Първоначално написано от late
    Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. С приятеля ми сме заедно почти 2 години, в някои периоди сме живеели заедно дори. В началото всичко започна много красиво, разбирахме се, боготвореше ме, аз също много се радвах, че съм с него. След време започнахме да се караме. Той ме ревнуваше от един колега много. Аз също станах ревнива... Но проблемът не е там, имали сме караници и заради това, но винаги се сдобрявахме още на другия ден.

    През много неща преминахме. Миналото лято се държах много зле с него, а той винаги се държеше миличко и гледаше да оправи нещата. Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата. Но се случи така, че след една наша караница аз се прибрах в родния ми град, и той е излязъл и се е целувал с непознато момиче. Но по-голямата ми болка е, че на другия ден й се е обадил и пак са излизали, не е казал че си има приятелка.

    Като разбрах това го преживях много тежко, много. Той се разкайваше, но не ме молеше да сме заедно, а кажа че и сам не може да си го прости, а какво остава за мен. Но аз му простих. Оправихме нещата, но аз оттогава се промених - не ми се излизаше, не ходехме по заведения вече. Пак беше като приказка и на него не му пречеше, но аз направих така, че и той заради мен не излизаше. Не го правеше насила, но аз се чувствам виновна.

    След това винаги се карахме, но знаехме, че ще се оправим. Няколко пъти съм искала да се разделим, но той ме убеждаваше в обратното с държанието си. До това лято... наложи се той да се прибере в неговия град и аз в моя. Започнахме да се караме по телефона. Направо се побърквахме един друг. аз му звънях постоянно, защото исках да се чуваме и да не усетим толкова, че сме разделени, не исках да се отдалечим... Но беше голяма грешка. Само влошихме нещата по този телефон.

    Той ми каза, че досега винаги е виждал изход, но вече не и че трябва да се разделим. Знам, че наистина го мисли. Казва ми, че ме обича и аз съм сигурна, че е така, защото го усещам, но усещам и отчаянието му, той не вярва, че можем да оправим нещата, не вярва в мен... Аз аз за първи път искам истински да оправя аз нещата, да му покажа, че го обичам и да го накарам да се почувства желан.

    Направих много голяма грешка, като ми каза по телефона, че иска да се разделим, отидох до тях, плаках, унижих се много, молих му се. Той ме накара да остана у тях за една вечер и говорихме, после правихме секс. А на сутринта ми каза, че ме обича и ще се чуваме, но май беше само за да ме успокои. Сега не му звъня и той ми се обажда, едвам се сдържам да не се разплача всеки път, но се държа приятелски. Говорим малко кой какво прави и така. НО не знам дали да продължавам така...

    Той май повярва, че съм приела раздялата, но ме е страх, че си мисли че го прави и заради мен. А не е така, искам си го обратно, знам че нещата ще се оправят, защото зависят от мен. Ако аз се държа добре с него, той е прекрасен.

    Знам, че малко дълга историята ми, но исках да сте по-запознати. Моля ви дайте ми съвети, не искам да го губя, не искам да забравим болките си и след време да се съберем пак, защото той ми каза, че се оби1аме прекалено много и все някога пак ще сме заедно... но аз не искам да е бил с някоя друга и после пак при мен. Няма да е ново начало на чисто както той си мисли, просто ще е още по-трудно
    Няма какво да направиш, мъжът е мъж и трябва да се уважава и зачита. Какви са тези работи - "тръгвам си - сдобряваме се, после пак си тръгвам".
    Забравяш за него, мъжете са по-инат от жените, когато им писне!
    Престъпникът с пари е възприеман от съвременния свят като честен човек.

  12. #12
    Мега фен
    Регистриран на
    Dec 2010
    Мнения
    5 613
    Цитирай Първоначално написано от late
    Цитирай Първоначално написано от Auriss
    Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата.
    Ще се постарая максимално негрубо да прозвучи - качвала си му се на човека на главата и съвсем естествено му е писнало.
    Няма да изпадам в разни подробности и да си разправям личните драми ,но ако съм прав - не можеш да оправиш нещата ,колкото и да държи на теб. Писнало му е ,и то в буквалния смисъл - сигурно го изтощаваш дори с присъствието си ,макар да държи на теб и да те обича. От моята камбанарийка така стоят нещата.
    "След дъжд - качулка" ,както казват хората.
    Най-много съм съгласна с твоето мнение и ти благодаря за откровеността... Писнало му, изморил се е, отчаял се е. Знам ;( Но няма ли начин да оправя нещата според теб? Ако ме обича, няма ли да съжалява дори след време да е? Исам да му покажа, че знам какво ще загубя и какво съм имала, че мога да го успокоявам и уважавам...Искам последен шанс, наистина бих го оценила. Никакъв начин ли няма да го разчувствам, да му стане още по-мъчно, да види че като ме изгуби, няма да му е чак толкова спокойно и хубаво, колкото си е мислел...Ох не знам, голяма глупачка съм, сигурно е късно...
    Ето че продължаваш по същия начин да гледаш на нещата. Не е въпросът в това да му става 'мъчно' и да вижда ,че те губи.
    Ей ,не го разбрахте ,точно обратното е - показвай на хората ,на които държиш ,че винаги ще си до тях ,а не че само си търсиш повод да избягаш. Ако му е приятно с теб ,ако си добронамерена и винаги насреща не мисля че ще има причина да те остави. Особено след всичко това.
    О ,и изобщо не споменавай случки от миналото ,носещи негативни емоции...ако наистина имаш намерение да започваш на чисто. Забрави разните извинения и драми - само ще го накарат да се чувства още по-глупаво/зле/уатевър.

    Казах ти ,че не вярвам да сполучите ,тъй като знам какво е. В даден момент започваш да очакваш заяждане и караници по всяко време ,и дори най-малкия проблем прераства в адската интрига. Мисля че наистина трябва да си починете един от друг за известно време.

    Страх ме е, страх ме е че от мъка ще направи нещо с друга, това ми е най-големия кошмар, страх ме е да не се влюби след време в друга.
    А това ако стане най-доброто ,което можеш да направиш ,е да си затвориш очите.
    Не знам, знам че ако ме види с някой ще ме изревнува въпреки всичко, знам че като ме види ще ме пожелае, но не знам как да продължа? С пълен игнор, за да си усети свободата и да види дали пък не му е липсвала или все пак да му напомням отвреме навреме за мен, да го дразня някак си, ако трябва? Много ми е трудно....
    Това е детинско. Ще ти кажа да продължиш напред ,но ми е ясно ,че не ти е толкова лесно. Все пак ,нека опростим нещата - недей да вършиш единствено неща ,целта на които е да го провокираш. Прави нещо за себе си ... каквото и да е. Не го игнорирай ,но не го и търси. Говори си нормално с него ,дръж се нормално ... живей си живота просто. Не знам какво друго да ти кажа.

  13. #13
    Супер фен Аватара на elysunny
    Регистриран на
    Jun 2009
    Мнения
    1 232
    съжалявам, че ще го кажа, но според мен връзката ви се е изчерпала, продължи напред

  14. #14
    Мега фен Аватара на 3oPuTy
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    в сърцето на едно момче ... (sun)
    Мнения
    6 912
    Ами ти си е*ати тъпото парче (без извинение) ... Е*ах та в самочувствието Само повтаряш как ТИ си виновна за разпадането на връзката ви,а веднага след това обясняваш как всичко зависело от теб в момента ...
    Дано момчето си намери свястна приятелка и да е щастлив,защото от километри си личи,че през последното време (да не кажа през цялото),прекарано с теб,е бил нещастен ...
    http://vbox7.com/play:f64c99f309
    Шофирай разумно - стигни жив!!!

  15. #15
    Изобщо не го познавате това момиче, нито приятелят и, как можете да казвате на някого всичко е свършило, продължи напред. То отстрани е много лесно да се каже, но когато си бил с някого толкова време, никак не е лесно да прекратиш взаимоотношенията с този човек. Към авторката - това което ти казаха по-горе за унижението е вярно, това че говориш с някого за това как се чувстваш не е никакво унижение. Напротив, винаги нещата се оправят с говорене и споделяне. Просто намери начин да говориш открито с момчето и да се разберете ще си дадете ли шанс или не. Ако той ти каже че има нужда от още време дай му, но не спирай да контактуваш с него. Но ако ти отговаря с недомлъвки и че не е сигурен, значи че чувствата му вече са много по-слаби и не иска да опитате да оправите нещата. Ако той не иска да е с теб нищо не можеш да направиш. Но единствено той може да ти каже дали ще продължите , за това- говорене му е майката.Дано се сдобрите

  16. #16
    Мега фен Аватара на NomNomNom
    Регистриран на
    Sep 2010
    Мнения
    8 372
    Не знам , не разбирам.
    Девет кули дзидини,
    девет враке железни.
    Никой немой да отоври
    да прерила, ей ей...

    Зад високи дзидини
    девет темни одаи
    едно сърце те люби
    заплетено, ей, ей...



  17. #17
    Ами точно там е проблема, че връзката ни не се е изчерпала, и не само според мен, а и според него. Не ни е омръзнало да сме заедно, постонно си липсвахме, дори и за 1 ден...нито сексуално сме си омръзнали, напротив...ставаш ни все по-хубаво и по-хубаво, всичко си беше както от първия ден, обичахме се все повече и повече...Той ми каза, че ме обича много, че ме желае постоянно и като сме разделени мисли само за мен...и не, не го казва , за да ме успокои, наистина така го чувства. А за това дали е бил нещастен с мен...да, наранявала съм го понякога, но той беше щастлив, стигаше му само да ме гушне и всичките си проблеми забравяше. Беше щастлив, личеше си. Поне до това лято, което прекарахме поотделно, тогава не беше щастлив, по телефона не можехме да се успокоим, той ми каза ''Не издържам така, не мога да съм мил с теб по телефона като сме се карали преди това...ако бяхме заедно щях да те гушна, да те видя и да се оправим, но по телефона не ми идва да съм мил''. Това беше един от последните ни разговори преди да се разделим. Може би просто трябваше да спра да му звъня, за да си починем и двамата още тогава. Разбирате ли..проблемът стана това лято, сякаш не бяхме свикнали да сме разделени, ние всяка вечер спахме заедно, за тези 2 години най-много 20-30 нощи да не сме били заедно...но не ни се е изчерпала връзката, не сме си омръзнали и сега още ме желае по всякакъв начин. Просто мисли, че ще развалим всичко, ако сме заедно, мисли че ще натяквам как ме е оставил, мисли че ще се караме и е объркан.
    Всичко, което ви разказах по-горе, го разказах по начин, по който аз изглеждам най-лошата и незнаеща какво иска, но така се чувствам. Просто не съм разказала неговите грешки, пътите, в които и аз съм го разбирала, в които аз съм оправяла нещата, в които съм прощавала дори. Но не ги разказвам, защото за мен те вече нямат значение, ако сега се съберем нищо от миналото няма да споменавам дори, защото ми се вижда всичко маловажно. Ще се радвам на малките хубави неща, няма да се цупя за глупости, разбирате ли...аз всичко лошо от негова страна още сега съм го забравила, помня всяка моя грешна постъпка и това е добре, защото знам, че няма да ги повтарям след това, което преживявам сега, но той някак си не го вярва...И не защото се е изчерпала връзката ни, а защото ни е прекалено хубаво заедно и се страхувахме да не го изгубим ...а трябваше просто да живеем без да се страхуваме занапред, да мислим само за сегашния момент...

  18. #18
    Мега фен Аватара на mechtaq_za_teb
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    ~in the eternal summer~
    Мнения
    3 188
    late, писах ти съобщение. Виж го.
    А бе отдавна, беше тъжна вечер.
    Поредната... Да знаех само аз,
    че в утрото не ще те видя вече,
    че ще бъдеш мъничка звезда...

  19. #19
    Ето че продължаваш по същия начин да гледаш на нещата. Не е въпросът в това да му става 'мъчно' и да вижда ,че те губи.
    Ей ,не го разбрахте ,точно обратното е - показвай на хората ,на които държиш ,че винаги ще си до тях ,а не че само си търсиш повод да избягаш. Ако му е приятно с теб ,ако си добронамерена и винаги насреща не мисля че ще има причина да те остави. Особено след всичко това.






    Знам, аз си мислех, че точно като му покажа, че ще съм до него, че ще направя всичко, за да оправя нещата, е най-доброто, но той сякаш се успокои, сякаш се убеди колко много го обичам и че няма да го забравя, и някой ден, когато той си реши може да се върне при мен. Така се получи...на мен вмомента ми идва отвътре само да се държа мило с него и да го правя щастлив, но той повече мисли за мен и повече ме търси, когато се почувства несигурен, тогава се замисля, че тази раздяла е реална и може да ме загуби...Той е много по-мил, когато съм заета нещо и не мога да говоря, а когато мога пак слага стената пред себе си, за да не сгрешим и да се съберем. Той иска да се съберем, липсвам му, но си е решил, че няма смисъл да продължим, защото вмомента няма сили да оправя нещата, а аз мечтая той да не прави усилия и да ги правя само аз, за мен те няма да са усилия, а удоволствия...но той не вярва, че ще се получи, ако той не прави нищо. Не знам дали ме разбираш, имам чувството, че не мога да го обясня точно...
    От този един месец откакто сме разделени аз 3 седмици му показвах колко го обичам и колко съжалявам за всичко, той видя че съм осъзнала грешките си, много му говорех, а той беше твърд в решението си... но когато спрях да правя тези неща,той тогава се разколеба. Не искам да се правя на безразлична, не искам да го наранявам по никакъв начин, но понякога това повече проработва, макар че е тъпо...

  20. #20
    Ще се радва на още съвети и мнения...Много ми е трудно и объркано.

  21. #21

  22. #22
    Цитирай Първоначално написано от 3oPuTy
    Ами ти си е*ати тъпото парче (без извинение) ... Е*ах та в самочувствието Само повтаряш как ТИ си виновна за разпадането на връзката ви,а веднага след това обясняваш как всичко зависело от теб в момента ...
    Дано момчето си намери свястна приятелка и да е щастлив,защото от километри си личи,че през последното време (да не кажа през цялото),прекарано с теб,е бил нещастен ...
    Казах, че зависи от мен, защото проблемът е, че той не вярва, че искам да оправя нещата, казва ми, че ако повярва веднага би се върнал при мен, защото го боли и му липсвам. Той сам каза, че зависи от мен...Макар че по-скоро аз имах предвид, че той ако ми даде шанс, тогава ще зависи вече от мен, като ми даде шанс и сме заедно. Сега като не сме, аз и да искам няма как да му покажа това, което иска. Има хора, които ме разбраха, това че на теб ти се видя, че съм уверена как, ако поискам ще се върне или че нещо такова съм имала предвид (щом ми казваш това за самочувствието)...значи че не си ме разбрала.
    Това за нещастието...какво да ти кажа, наистина последните месеци беше по-трудно, сигурно е бил и нешастен, но ние не бяхме заедно, говорихме по телефона. Преди това, уверявам те, че го правех щастлив, въпреки проблемите. Не е стоял с мен насила, ако беше нещастен едва ли щеше да го е страх толкова да ме загуби, едва ли сега щеше да ми плаче по телефона, вместо да му олекне. Но щом според теб е бил нещастен, понеже сме се карали (явно хората като не се карат тогава са напълно щастливи според теб?!), може и така да е било...Все пак единствения човек, който може да знае със сигурност дали е бил нещастен или щастлив, е той. Точно снощи ми прати смс ''Ти си най в живота ми. Благодаря ти. Това щастие, което ми даваше ми липсва...''... А за пожеланието ти да си намери друга приятелка, само ще ти кажа, че е много грубо, дори и за човек, който не познаваш...аз поисках съвети, а не неща, които да ме нараняват. Ок, неща, които според теб са така, ми ги кажи, не се обиждам, но да ми пожелаваш да си намери друга приятелка?! Ако знаеше колко съм изстрадала и аз заради него, нямаше да мислиш, че не го заслужаавам...просто не съм описала тези неща, защото те нямат значение вмомента, аз съм ги простила пък и пиша тук, не да се оплаквам и за неговите грешки, а за да ви споделя само моите(което не значи, че той е бил перфектен и нешастен, а аз ужасна и щастлива)...Както и да е, благодаря ти все пак за коментара, много ми помогна хах

  23. #23
    Дай му време. След месец, два пак пробвай.

    Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..

  24. #24
    Мега фен Аватара на Niakoitam
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    4 380
    Един път бивши завинаги бивши! Хайде от мен в краен случай два пъти,защото хората не сме безгрешни.Поучавате се от грешките си и всеки продължава по своя път по научен от преди вместо да се вкрвате в разни филми и да си усложнявате живота.Нерешителността е порок.Знам го от личен опит.
    Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!

  25. #25
    Мега фен Аватара на fenkaaa
    Регистриран на
    Jul 2009
    Мнения
    3 416
    И аз съм така с приятеля ми,постояно се цупя за глупости (но съм си такава) и той понякога,така че сме квит Все пак гледай да оправите нещата.Рядко се срещат хора,които са толкова време заедно и се обичат със същата обич както в началото ( е незнам при вас дали е така,но така го описваш)

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си