чувствам се толкова самотна..

[nikki713]

Така първо да благодаря за всички, които ще си направят труда да го прочетат и да ми дадат смислен отговор.. момиче на 14 съм(сега ще кажете малка си, недей да бързаш ама съм зряла за възрастта си) и понякога имам чувството, че никога няма да намеря моето момче. И не, не искам просто гадже! Искам да се влюбя, искам сериозна връзка.. имам нужда от човек, който наистина ме обича и ме разбира.. защото в живота ми няма такъв(като изключим родителите ми) Истината е, че не се разбирам с момичетата.. не че нямам приятелки, даже напротив. Но винаги са ме предавали и наранявали.. няма нито една, на която да мога да вярвам изцяло.. Не разбирам защо момичетата ме мразят толкова много, но както и да е.. вече съм го приела. Имам приятели момчета, но просто.. толкова много искам да открия човека, в който да се влюбя истински.. който да ме обича, такава каквато съм и да ме подкрепя в живота. Сега много от вас ще кажат, че съм малка и има време и че нямам толкова сериозни проблеми и сигурно ще сте прави.. но понякога се чувствам толкова самотна.
А напоследък само се убеждавам, че няма скоро да го открия поради няколко причини. Първо - срамежлива съм. В компанията на момче, което не харесвам нямам никакъв проблем.. държа се напълно естествено, но ако видя някой, към който имам чувства веднага го избягвам. Второ – момчетата ме приемат като приятелка. Не знам на какво точно се дължи това.. запознаваме се, зарибяваме се, той вижда, че не съм особено лесна и си оставаме приятели Досега съм имала само един приятел(което всъщност е нормално за моята възраст) и му беше нужно доста време да ме убеди, че наистина ме харесва(никога не вярвам, че е възможно някое момче да ме харесва..), но понеже той беше на 17 и искаше да правим секс, а аз исках да сме заедно от повече време(бяхме в началото на връзката си).. и се разделихме. Е както и да е.. него го преживях, а и чувствах, че не беше голямата ми любов и той май също го усещаше.
Всъщност не знам как точно може да ми помогнете.. може би имам нужда да споделя на някой какво чувствам. И някой да ми каже, че ще намеря момчето, което ще ме опознае и оцени.. защото наистина имам нужда от един единствен човек, който да се нуждае от мен и аз от него.. просто да ме обича и разбира.. Не знам дали има смисъл да ми давате съвети как да не съм толкова срамежлива.. познавам се достатъчно добре, за да знам, че да си повиша поне малко самочувствието.. е почти невъзможно
Ако някой модератор сметне, че темата няма смисъл може да я заключи.. и аз вече не знам дали има смисъл просто има ли случайно някой, който се чувства така? Може би просто ми даде съвет как да свиквам с мисълта, че в този живот съм сама.. как да спра да мисля за това, че съм сама. Пак благодаря за помощта, предварително
П.П. Темата не е бъзик, бих ли написала толкова много за единия бъзик имам друга регистрация, която ползвам, но не искам да пускам темата от нея..

[CR0W]

няма нужда от толкова чуства...и аз съм така до някъде но не мисля особено за това и прживявям

[ilievabe098]

Така първо да благодаря за всички, които ще си направят труда да го прочетат и да ми дадат смислен отговор.. момиче на 14 съм(сега ще кажете малка си, недей да бързаш ама съм зряла за възрастта си) и понякога имам чувството, че никога няма да намеря моето момче. И не, не искам просто гадже! Искам да се влюбя, искам сериозна връзка.. имам нужда от човек, който наистина ме обича и ме разбира.. защото в живота ми няма такъв(като изключим родителите ми) Истината е, че не се разбирам с момичетата.. не че нямам приятелки, даже напротив. Но винаги са ме предавали и наранявали.. няма нито една, на която да мога да вярвам изцяло.. Не разбирам защо момичетата ме мразят толкова много, но както и да е.. вече съм го приела. Имам приятели момчета, но просто.. толкова много искам да открия човека, в който да се влюбя истински.. който да ме обича, такава каквато съм и да ме подкрепя в живота. Сега много от вас ще кажат, че съм малка и има време и че нямам толкова сериозни проблеми и сигурно ще сте прави.. но понякога се чувствам толкова самотна.
А напоследък само се убеждавам, че няма скоро да го открия поради няколко причини. Първо - срамежлива съм. В компанията на момче, което не харесвам нямам никакъв проблем.. държа се напълно естествено, но ако видя някой, към който имам чувства веднага го избягвам. Второ – момчетата ме приемат като приятелка. Не знам на какво точно се дължи това.. запознаваме се, зарибяваме се, той вижда, че не съм особено лесна и си оставаме приятели Досега съм имала само един приятел(което всъщност е нормално за моята възраст) и му беше нужно доста време да ме убеди, че наистина ме харесва(никога не вярвам, че е възможно някое момче да ме харесва..), но понеже той беше на 17 и искаше да правим секс, а аз исках да сме заедно от повече време(бяхме в началото на връзката си).. и се разделихме. Е както и да е.. него го преживях, а и чувствах, че не беше голямата ми любов и той май също го усещаше.
Всъщност не знам как точно може да ми помогнете.. може би имам нужда да споделя на някой какво чувствам. И някой да ми каже, че ще намеря момчето, което ще ме опознае и оцени.. защото наистина имам нужда от един единствен човек, който да се нуждае от мен и аз от него.. просто да ме обича и разбира.. Не знам дали има смисъл да ми давате съвети как да не съм толкова срамежлива.. познавам се достатъчно добре, за да знам, че да си повиша поне малко самочувствието.. е почти невъзможно
Ако някой модератор сметне, че темата няма смисъл може да я заключи.. и аз вече не знам дали има смисъл просто има ли случайно някой, който се чувства така? Може би просто ми даде съвет как да свиквам с мисълта, че в този живот съм сама.. как да спра да мисля за това, че съм сама. Пак благодаря за помощта, предварително
П.П. Темата не е бъзик, бих ли написала толкова много за единия бъзик имам друга регистрация, която ползвам, но не искам да пускам темата от нея..

Не,че съм кой знае колко по-голяма от теб,но на тази възраст 1 годиниа си има значение ;д. Та по темата - виж са няма да си останеш сама за цял живот , на тази възраст си много объркана . И аз мин.година си мислех какви ли не глупости - колко съм грозна,дебела,срамежлива. Как никой не ме харесва , чудех се ... защо хората по улиците ме гледат ? Обаче осъзнах , че нито съм толкова грозна,дебела,срамежлива (...) и осъзнах,че хората по улиците ме зяпат ,zaщото виждат нещо хубаво в мен. ....... Когато се запознавах с нови хора и имах чуството че се държат някак ... дистанцирано. Е са осъзнах,че и аз се държа така докато опозная един човек. И аз мислех,че всички освен двете ми най-добри приятелки ме мразят,буквално. Но не е така. Просто не съм давала възможност на хората ,да ме опознаят.Сега си имам много готина компания и приятел , с които много си се обичаме . Замисли се и ще осъзнаеш , че е така . А дори и да не го осъзнаеш с годините ще се оправиш и ще видиш , че нещата далеч не са така -както си ги виждала на 14 .

[nikki713]

Е аз не се мисля за грозна и глупава или нещо такова. И не смятам, че хората ме мразят.. просто няма на кой да се доверя.. така го чувствам и знам, че е така. Знам, че няма да съм сама цял живот и знам, че съм объркана.. но просто имам чувството, че.. съм сама и имам нужда от някой, който наистина да се нуждае от мен, а не просто така да казва..

Може би наистина влагам много чувства и затова питах как да се дистанцирам и да не мисля толкова за това..

[saskou]

Е аз не се мисля за грозна и глупава или нещо такова. И не смятам, че хората ме мразят.. просто няма на кой да се доверя.. така го чувствам и знам, че е така. Знам, че няма да съм сама цял живот и знам, че съм объркана.. но просто имам чувството, че.. съм сама и имам нужда от някой, който наистина да се нуждае от мен, а не просто така да казва..

Може би наистина влагам много чувства и затова питах как да се дистанцирам и да не мисля толкова за това..

Таз пък. Я се стегни малко... Всеки има нужда от малко обич и загриженост. Това, че си нямаш приятел не означава, че трябва да се спичаш. Моментно е. Излез с приятелки, направи нещо "разсеяно". И на мен ми е едно такова... кофти понякога, от както си нямам приятелка, но пък си знам, че всичко ще се нареди. http://www.youtube.com/watch?v=k8TBmeK9Abg

[ilievabe098]

Е аз не се мисля за грозна и глупава или нещо такова. И не смятам, че хората ме мразят.. просто няма на кой да се доверя.. така го чувствам и знам, че е така. Знам, че няма да съм сама цял живот и знам, че съм объркана.. но просто имам чувството, че.. съм сама и имам нужда от някой, който наистина да се нуждае от мен, а не просто така да казва..

Може би наистина влагам много чувства и затова питах как да се дистанцирам и да не мисля толкова за това..

мисли за това,което имаш... не за това,което нямаш . щом си на 14 ...сега ще си в ново дскло ? ако е така ,там ще се запознаеш с много нови хора , 100 % ще се сближиш с някои , ще има с кои да споделяш и ще видиш , че има хора , които се нуждаят от теб. и бтл разбрах те ... какво искаш да кажеш,просто ти разказах моята история , а извода (според мен ) е ,че с годините ще го преодолеш този проблем и че не трябва да му обръщаш много внимание. а погледнато реално .. това не е проблем , а нещо нормално . бъди по-положителна и нещата ще се оправят , това е просто етап , през който минаваш (пак казвам-според мен)

[MmimsS]

спри да си мислиш за това, нещата се случват винаги когато най-малко ги очакваме

[elysunny]

най-хубавото се случва, тогава, когато най-малко го очакваш

[fenkaaa]

^ Да,така е повярвай И аз си мислех,че винаги ще си карам с връзките по 2 седмици и винаги все на мен ще ми бъде гадно за някой.. но преди 1 година срещнах точния човек и ето че и моята мечта за добро,красиво и обичащо ме момче се сбъдна,когато най-малко очаквах

[SunT]

Е, предполагам, че аз още не съм стигнала чак до такова умопомрачение, но аз също се чувствам ужасно сама понякога.По стечение на обстоятелствата и аз се карах с приятелките си доста и всичко е различно сега.
Просто си казваш, че ти си ти, уверена си в това, чувствай се щастлива да си себе си.Не си сама.Явно всичките пубери го минаваме тоя етап.Не се отчайвай

[blaaablaaablaaa]

Така... Пич, не си сама (за гаджетата), и аз съм така, а съм по-голям с 2 години.
Относно приятелките: Излизай повече, търси. Може просто момичетата, на които си попаднала, да се мислят за много важни или нещо такова. Ще си намериш и приятелки, споко, има време.
Относно момчетата: Срамежлива си, но това не е проблем. Важно е каква си по характер (е, и външността е фактор, но, какта ти каза, вече си имала приятел, значи не си годзила ). Ако си мила, забавна, приятна и т.н., нямаш проблеми. Просто някой момчета си падат к***ари. Иии, да, Ще си намериш приятел.
Относно истинската любов: Може да си я изпитала, може и да не си. Тя не чака и не щади. Ще те удари като гръм от ясно небе и така ще ти врътне глават, че ще се чудиш какво да направиш.
П.С.: http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=426806

[Scarface91]

Мисля ,че повечето от нас са изпадали не 1 път в същото положение , нормално да ти е гадно , но е вярно , че когато спреш да търсиш - то си идва . Така ,че насочи ежедневието и погледа си към друга страна - осъваршенствай се ,следвай целите си , сприятелявай се . занимавай се с нещо всичко ще се нареди . Бъди весела и раздавай усмивки , не мисли за това , всичко ще дойде невероятно бързо ! не се отчайвай -никога !

[badsector]

Това "съм зряла за възрастта си" всеки го разправя и всеки казва, че е по-различен и наистина е така. Стандартен синдром за пубертета. Кифлите, които искат хората да им повярват, че това е така, тръгват да слагат тонове грим, проебават се, пият и т.н. действия, които принципно би трябвало да са запазена марка на възрастните. Реално погледнато, колкото и по-зрял да е даден човек от връстниците си, разликата в мисленето няма как да е повече от година на твоята възраст. Тоест, в момента да си максимум на нивото да 15-годишна пикла, без значение колко пиеш/пушиш/ебеш/гримираш и т.н.

[NoMore]

Каквото и да казваш, малка си! Малка си да се отчайваш от живота, да си сама и да си мислиш, че така ще е винаги. Първо на 14 какви приятели, каква голяма любов, кви 5 лева? Живей си живота, забавлявай се и недей да мислиш за тези неща. С времето ще си дойдат приятелите (ако изобщо има такива, без значение на каква възраст си) и гаджетата.

[Evterpa]

Първо на 14 какви приятели, каква голяма любов, кви 5 лева?

Сякаш на 14 не може да имаш приятели и не може да си влюбен? Глупаво е да се подценяват чувствата на някого само заради крехката му възраст. Вярно, на 14 и на 20 усещанията са различни, но това не означава, че малките са неспособни да изпитат нещо.

[nikki713]

Първо нито пия, нито пуша, нито се гримирам, а още по-малко да еба. Ако ги правех всичките тези неща, темата нямаше да съществува. Второ не съм отчаяна от живота.. знам, че няма винаги да съм сама. Просто има моменти, в които наистина имам нужда от някой, който да ме разбира..
Иначе предполагам всички сте прави.. всичко ще дойде с времето и когато най-малко го очаквам просто трябва да се снабдя с повечко търпение и да не влагам толкова чувства.. а и да това, че съм в ново училище е голямата ми надежда

[Julliee]

Миличка,всеки от нас(или почти всеки)е изпадал в същото състояние-временно е!! Трябва само да откриеш своя източник на щастие,собственото ти слънце и да се вкопчиш в него с всички сили.Ще забравиш страничните неща и след време като поглеждаш назад ще се смееш колко наивно си мислела преди.Не се притеснявай Всичко ще се нареди Убедена съм

[ann321]

Е,виж,не си само ти така.Аз съм в същото положение.Адски е гадно,но ще мине.

И между другото,прочетох,че не се гримираш - евала! Значи нямам нищо против гланц и спирала,даже ако имаш пъпка или нещо такова по лицето,малко фдт,ама иначе това,което съм виждала..момичета на по 13-14 с тежък грим..ужас е! Не мисля,че някой ще ги хареса така..

Та по темата-искам само да ти кажа да не се отчайваш и да не се фокусираш само върху това..защото е фаза,нататък ще мине..всички минаваме през това.

[krasiveli]

Спокойно, това е временно състояние. Колкото повече мислиш за това, толкова по-самотна ще се чувстваш.