Така първо да благодаря за всички, които ще си направят труда да го прочетат и да ми дадат смислен отговор.. момиче на 14 съм(сега ще кажете малка си, недей да бързаш ама съм зряла за възрастта си) и понякога имам чувството, че никога няма да намеря моето момче. И не, не искам просто гадже! Искам да се влюбя, искам сериозна връзка.. имам нужда от човек, който наистина ме обича и ме разбира.. защото в живота ми няма такъв(като изключим родителите ми) Истината е, че не се разбирам с момичетата.. не че нямам приятелки, даже напротив. Но винаги са ме предавали и наранявали.. няма нито една, на която да мога да вярвам изцяло.. Не разбирам защо момичетата ме мразят толкова много, но както и да е.. вече съм го приела. Имам приятели момчета, но просто.. толкова много искам да открия човека, в който да се влюбя истински.. който да ме обича, такава каквато съм и да ме подкрепя в живота. Сега много от вас ще кажат, че съм малка и има време и че нямам толкова сериозни проблеми и сигурно ще сте прави.. но понякога се чувствам толкова самотна.
А напоследък само се убеждавам, че няма скоро да го открия поради няколко причини. Първо - срамежлива съм. В компанията на момче, което не харесвам нямам никакъв проблем.. държа се напълно естествено, но ако видя някой, към който имам чувства веднага го избягвам. Второ – момчетата ме приемат като приятелка. Не знам на какво точно се дължи това.. запознаваме се, зарибяваме се, той вижда, че не съм особено лесна и си оставаме приятели Досега съм имала само един приятел(което всъщност е нормално за моята възраст) и му беше нужно доста време да ме убеди, че наистина ме харесва(никога не вярвам, че е възможно някое момче да ме харесва..), но понеже той беше на 17 и искаше да правим секс, а аз исках да сме заедно от повече време(бяхме в началото на връзката си).. и се разделихме. Е както и да е.. него го преживях, а и чувствах, че не беше голямата ми любов и той май също го усещаше.
Всъщност не знам как точно може да ми помогнете.. може би имам нужда да споделя на някой какво чувствам. И някой да ми каже, че ще намеря момчето, което ще ме опознае и оцени.. защото наистина имам нужда от един единствен човек, който да се нуждае от мен и аз от него.. просто да ме обича и разбира.. Не знам дали има смисъл да ми давате съвети как да не съм толкова срамежлива.. познавам се достатъчно добре, за да знам, че да си повиша поне малко самочувствието.. е почти невъзможно
Ако някой модератор сметне, че темата няма смисъл може да я заключи.. и аз вече не знам дали има смисъл просто има ли случайно някой, който се чувства така? Може би просто ми даде съвет как да свиквам с мисълта, че в този живот съм сама.. как да спра да мисля за това, че съм сама. Пак благодаря за помощта, предварително
П.П. Темата не е бъзик, бих ли написала толкова много за единия бъзик имам друга регистрация, която ползвам, но не искам да пускам темата от нея..