Не са ме хващали.

Веднъж майка ми за малко да ме излови в крачка с едно момче доста по-голямо от мен, за което се предполагаше,че не ми е гадже, все пак... И тъкмо го правим вече, аз чувам стъпки по коридора по посока моята врата и му викам "чакай малко" - скачам, отивам до вратата и пускам райбера точно в момента, в който майка ми минава. Но се оказа, че отива към банята. И добре,че беше така, 'щото иначе щеше да има "Ама защо сте се заключили?"... Кат кажат, че сестра ти е бременна, ходи обяснявай,че нямаш сестра... После си продължихме, даже много добре ни подейства "напрежението" един вид...хаха.