Част II:

-Госпожице,изпуснахте якето си!Госпожице..
Рязко се обърнах и не бях забелязала,че почти бях на шосето,когато една кола мина покрай мен и ме изпръска с кал и мръсна вода от локвата наблизо.Започнах да махам с ръце и да правя жестове,присъщи за аборигените и без никакво замисляне изс релях едно „Мамка му!” с най-високия глас,на който бях способна.Бях доволна,че едва ли някой от заобикалящите ме хора ще разбере какво съм казала,дори и да беше толкова очевидно какво би излязло от устата на човек при такава ситуация.В този момент мъжът,който ми бе извикал преди малко,вече беше до мен:
-Съжелявам,добре ли сте?Аз ви извиках,защото якето ви падна от ръцете ви без да се усетите.. Ако знаех,че ще се случи това,аз…
-Да,даа-прекъснах го аз-благодаря ви,но трябва да тръгвам-измънках на френски без дори да погледна лицето му.Беше облечен в сиви панталони и решен шлифер.
-Но все пак настоявам да се извиня-продължи той и аз най-накрая го погледнах в очите.
Изненадах се.Беше красавец.Французите винаги са ми харесвали,а този беше доста…. добре изглеждащ-около тридесет и две-три годишен,къдрава къса коса,зелени очи,леко блед,притежаващ мъжествен вид,който рядко може да се види.-Може ли да направя нещо за вас?Настоявам.
-Благодаря,но наистина няма какво да направите.Трябва да си хвана такси,за да ме закара до някой хотел,както виждате-посочих куфарите си.
-Знаете ли към кой да се насочите?-попита ме мъжът.
-Да…Не…По-скоро не.Имам няколко варианта,но така и не можах да избера.Щях да се посъветвам с някой,най-вероятно с шофьора-засмях се аз.
-Позволете ми да ви предложа един,който е на не повече от петнадесет минути оттук.Скромен,но много уютен.Аз съм отседнал там,а и натам съм се запътил в момента- каза някакво име.Да,определено ми беше познато.Бях го прочела,когато преглеждах хотелите онлайн.Французинът помаха и едно такси спря.
-Позволете ми-каза той и взе един от куфарите ми-Не бих ви оставил сама с толкова много багаж-каза подсмихвайки се.
Само поклатих глава,не отвърнах нищо друго.Не ми беше присъщо такова поведение.Ако това беше станало в моя град досега да го бях изритала.Но някак си ме съблазни мисълта,че още щом стъпих тук можах да видя такъв чаровник.Той качи куфарите ми в багажника,а след това каза на шофьора накъде да кара.През пътуването основно той говореше.Разпитваше ме откъде съм,защо съм тук,та даже и ме поздрави за добрия ми френски.След като пристигнахме беше така добър да свали багажа ми и да ме придружи до рецепцията.Наех си стая-123,пети етаж.Взех ключа и с нетърпение чаках да се кача,за да сваля тези мръсни дрехи и да си взема душ.
-Ще ви видя ли отново?-попита придружителят ми с известна нотка надежда.
-Не зная.Но наистина се надявам следващия път да мога да си хвана такси сама-казах усмихвайки се.
Побързах да се кача горе.Настаних се и си напълних вана.Изгледът ми от прозореца беше наистина красив.След банята излязох и направих няколко снимки от терасата.Погледнах часовника-беше станало пет часа следобед.Не можах да си взема сутрешен полет,защото до обяд бях на работа.Съжалих,че съм пристигнала толкова късно.До вечерта стоях в стаята си.За пръв път в живота си изгледах епизод от френска сапунка. Сега определено беше време за излизане.Нямаше повече да съжалявам,че съм сама тук.Ана само можеше да съжелява,че не е дошла.Облякох черна рокля и пуснах косата си да пада свободно.Реших да си сложа само молив и леко червено червило.Взех една жилетка и отидох за чантата,когато на вратата ми се почука.