Отворих и с изненада открих,че пред вратата ми стоеше изтупан французинът от таксито.
-Надявах се да не си излязла-каза той.Изглежда беше заменил това „вие” и вече ми говореше на „ти” .Откъде знаеше… А,вярно,нали той беше с мен,когато се регистрирах долу.-Но така като гледам май имаш други планове.
-Не,аз.. канех се да излизам…сама,но нямам нищо против,ако дойдеш с мен-усмихнах му се аз.-Но при едно условие.
-Само кажи-отвърна той с разпалено любопитство.
-Как е името ти?
Не бях осъзнала,че така и не бях научила името му.Той също не знаеше моето.
-Жан. – ха, толкова традиционно френско име,помислих си аз. – А твоето?
-Катерина-отвърнах аз.-Приятно ми е,Жан.-подадох ръка и се здрависахме.
Бързо напуснахме хотела и се отправихме към някакъв ресторант,който по думите му задължително посещавал,когато дойдел тук.Вечерта се очертаваше да бъде хубава.Определено по-забавна от това да стоя сама на някоя маса и да ям десерт след десерт.Поръчах си неща от традиционната френска кухня.Прав беше-наистина мястото беше великолепно.Не много голямо,но с много приятна обстановка и разнообразно меню.Разказа ми за себе си.Оказа се,че е началник на отдел в някаква фирма за технологии и е в Париж по случай изложение на нови продукти,в което участва и фирмата му.Бях изненадана.Имаше вид на адвокат или пък лекар.Каза,че живее в град на другия край на Франция,но обожава да идва тук и често му се налага по работа.Прекарвах си страхотно.Определено бях омагьосана от чара му и от интелигентността.Напълно бях уверена,че е умен,а на всичкото отгоре и забавен,и учтив,и възпитан.Разбрах,че слушаме еднаква музика,четем едни и същи книги,обичаме едни и същи неща.Разбирахме се перфектно,та чак да не е за вярване.Никога не съм и предполагала,че действията ще протекат така,че още първата вечер да изляза на вечеря с мъж в един от най-красивите градове на света.
Към полунощ вече се разхождахме по една малка уличка на път за хотела.Над нас грееха само звездите и една-две лампи,които от време на време премигваха.Разказвах му за работата си,за живота си,за това как приятелката ми ме заряза,но пък вече не съжелявах,че съм дошла сама.Просто вървяхме без никакви грижи.Чувствах се толкова освободена.
По-едно време започна да капе дъжд.Не си бях взела чадър.Следобед валеше,но след това небето ми се видя толкова чисто и ясно,че предположих,че няма да ми е нужен.Париж е непредсказуем..
-По-добре да побързаме-каза Жак.
-Защо?Не обичаш ли дъжда?Аз обожавам да се разхождам в дъждовно време.Обичам да съм с измокрена коса и дрехи и да гледам как всеки бърза и се стреми да намери място къде да се скрие,а аз просто да вървя по тротоара и да се оглеждам.Не мислиш ли,че е забавно..-попитах.
-Предполагам….Не съм го правил от дете.-отвърна ми той.
-Е,сега е моментът-разперих ръце и погледнах нагоре.Усещах как капките падат по пръстите ми,по брадичката,по очите,по устните ми…-Хайде,направи го и ти!-извиках му аз.Той повтори действията ми и се засмя,когато усети капчици по носа си.След това ме погледна и се приближи с няколко сантиметра към мен.Погледна ме така,както досега едва ли някой ме е гледал.Виждах зелените му очи толкова ясно.Тези големи,прекрасни очи.Усещах затаения му дъх.Той се приближи още малко.Носовете ни вече се докосваха и моите устни просто се протегнаха към неговите.Усетих топлата му целувка.О,боже,целувката!Бе ше толкова прекрасна!Колкото и романтични филми да бях гледала и да бях мечтала за подобен момент това беше съвсем различно..Тя беше бурна,но в същото време някак спокойна.Почти чувах музиката на звучното танго,което играеха устните ни,когато някакъв глас ме стресна..
„Полет 802 за Париж каца след 15 минути.Повтарям-полет 802 каца в Париж след 15 минути.”
Отворих очи.
-Какво?-започнах да се оглеждам наоколо.Нима съм сънувала…
-В самолета ли сме още?-попитах възрастната жена,която стоеше до мен,а тя ме изгледа странно и изстреля само едно бързо „да” в отговор.Сигурно ме помисли за луда.Погледнах през люка.Определено не бяхме в Париж,а на няколко хиляди метра височина.Не можах да повярвам,че всичко бе сън.Все още можех да усетя какво изпитах при прокарването на пръстите си през косата на Жан преди малко... О,Жан!
Постоях няколко минути сякаш в несвяст.
Какво ли съм си мислела?Естествено,че съм сънувала.Такава целувка не бях изпитвала от години,а последния мъж,с който излизах на среща,се оказа безработен,тридесет годишен мъж,които живееше с родителите си и не бе отварял книга от трети клас..
Отново погледнах през прозореца.Очевидно кацахме.
Докато се лутах сред хората на летището си мислех дали ваканцията ми тук ще е наполовина толкова вълнуваща,колкото беше сънят ми.И чака ли ме някъде там моят Жан и ще го намеря ли изобщо?Но сега единственото,за което трябваше да мисля,е да си намеря такси,което не изглеждаше да бъде проблем,предвид това,че този път не валеше дъжд,а грееше силно слънце над целия Париж.