- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Просто исках да споделя.
Посто исках да си кажа на някой,който би ми дал съвет.Става въпрос за момче.Запознахме се на една сватба и всичко си беше окей вечерта.Забавлявахме се много с него,с братовчед му и с другите деца там.Още от самото начало много го харесах,а си личеше,че и той мен.До тук добре.Ето го и проблема.Той е от Холандия,а аз съм си от България.Тук беше само заради сватбата за два дена и после се прибра в Холандия.И оттогава ми е много зле.Непрекъснато мисля за него,само си представям как ще го видя някъде,плача и не мога да разбера какво ми става.Ужасно много искам да го видя,да говоря пак с него,да видя как ми се усмихва.Защо живота е толкова нечестен?! Попринцип не е в мой стил,да пускам такива теми или въобще да се държа така,но понякога и аз съм такава.Ако някой може да ми даде какъвто и да е съвет,моля да сподели.
искаш ли да те пратя в Холандия ?
Какво да те посъветвам?Единственият възможен вариант е да го забравиш,колкото и да ти е трудно.
или го забравяш или чакаш да се върне тук отново. първото е по-вероятното според прочетеното.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
И ние как можем да ти помогнем? Забравяш го и т'ва е...
ЗСТДГБЙК
Мда и аз си мисля,че да го забравя е правилното решение.Казвам си,че няма възможност пак да си говорим дори.Но пак ми изникват думите на булката "Някой ден ще нсъбера хората отново ! Може да не е в България,но ще ви събера,приятели,обещавам ви !" И почвам да се надявам и за това ми е по-трудно да го забравя.
Ами спри да се надяваш.В случаи като твоя,надеждата само ни причинява допълнителна болка.Първоначално написано от Me4encety
Прати я, там до американската база ;дПървоначално написано от FeelMyPain
Temet Nosce
벨야카
Стегни се.Трябва да го забравиш и колкото и да е клиширано,с времето ще ти мине.А относно думите на булката,ами то може да стане и след 5 години,и ти какво ще чакашРазвличай се с нещо и гледай да не мислиш толкова за него.
Колкото и да ти е кофти,ще трябва да спреш да мислиш за негоЕ,освен ако не си мазохистка и не искаш да ти е гадно.Не мисля,че ще го видиш пак,а и да го видиш - не се знае кога ще е..не се надявай.Все ще ти мине!
What is the right thing to do,when you realize you don't belong to anything around you? Face the problem? Or just run away?! .. [авторско]
Трябва ти време ,опитай да се разсееш с нещо...Излизаи,забавлявай се,всичко ще отмине....Постарай се да го забравиш...от мен акъл...Няма по-лошо нещо от това да поддържаш такива взаймоотношения( на такова растояние),няма такова мъчение просто...![]()
Според мен най-правилния вариант е да го забравиш. Разбирам, че ти изглежда трудно, но просто не виждам причина да се измъчваш - има много момчета, той не е първия нито последния. Но пък и виждам друг изход. Защо не помолиш булката или някой друг твой познат от тази сватба да ти даде скайпа на това момче, да контактуваш с него, макар и по интернет, което аз не одобрявам особено много, но просто давам идея. Може да се опознаете, а след време да се видите... но все пак не разчитай особено много на тази идея - връзките от разстояние могат да са много мъчително нещо, а и не се знае кога ще се срещнеш пак с това момче. И все пак, това просто беше идея, все пак така може нещата изобщо да не се получат и да се измъчваш още повече. Най-правилния вариант още си остава да забравиш за това момче, опитай се да не мислиш за него, да излизаш повече с приятелите си, все ще срещнеш някой друг, който да ти хване окото.Успех.
^Не казах защо няма как да контактуваме,моя грешка.Той няма скайп,фейсбук или имейл.Има някакво там холандско,което не го знам какво е и го чух за пръв път.Иначе излизам всеки ден с приятели,дори съм с това момче което харесвах преди сватбата,да още имам някакви чувства към него,но толкова са намаляли,че почти ги няма.Понякога се чудя защо,по дяволите,ми трябваше да ходя на тази сватба ? Иначе мислите за него ме хващат когато няма какво да правя,затова си намерих вариант.Колкото и да е смешно - изтеглих си Наруто.И бая се зарибих.По цял ден гледам и после към 5 до 10 съм вън.Не е истина колко ми се смеят,но това ми помага да се развличам от мислите за момчето.
Колкото повече се задълбочаваш в мислене за него толкова по зле става...mean
Абе не искам много да ти го казвам, ама.. Ако е българин.. Замисли се дали наистина няма фейс, имейл и скайп. Как иначе ще си контактува с приятелите си от България? Нали малко или много ще му домъчнее за тях и ще иска да си комуникират. Ако с всички ще си разменя SMS-и... Според мен просто е искал да пофлиртува, без обвързване и затова не ти е дал нито имейл, нито скайп, нито фейс.. И аз да отида за 2 дена в друга държава, и аз ще си флиртувам, но нищо по-сериозно... Продължавай да излизаш всеки ден, огледай се - все ще има свестни момчета покрай тебе, няма смисъл да тъгуваш за момче, с което може и да не се видите никога повече..
Момиче ^^
Споделям ти болката напълно. И не , в никакъв случай не е смешно това , което правиш. Така трябва , измисляй абсолютно всякакви варианти за забаваление и развлечение , каквито и да са. И аз попринцип съм си фен на Наруто хах. Няма значение , мисля , че ще ти е лесно да го забравиш , било е просто нещо мимолетно. Недей се притеснява , наистинаСъвсем малко време ти трябва (но оплътнено от всякъде) и всичко ще е окей, повярвай! Главното както всички казват и ще продължават ад казват е да не мислиш , защото става по зле. От личен опит знам
Успех !
Предполагам, че си на 11-14 години (ти каза "другите деца"). Няма връзка, освен ако не ползваш холандкия сайт. Ако е било за 1 ден, това е просто харесване. Излизай повечко, мотай се с някого и ще ти мине за седмица или най-много две.![]()
Да, хората казват, че любовта е скъпо удоволствие.
Да, пристрастяването към нея често води до горчива болка.
Да, аз имам вредния навик да обичам!
Съдете ме, ако можете. )))
Под "другите деца" имах предвид като цяло децата.Защото най-голямата бях аз,след мен момчето което харесах,след него братовчед му.И от там почват по на 10-11 години деца.А не мисля,че за скайп и другите неща лъже,защото питахме дори родителите му за нещо такова и те нямаха.Няма как да си говорим по телефона,все пак няма да излезе никак евтино.