Посто исках да си кажа на някой,който би ми дал съвет.Става въпрос за момче.Запознахме се на една сватба и всичко си беше окей вечерта.Забавлявахме се много с него,с братовчед му и с другите деца там.Още от самото начало много го харесах,а си личеше,че и той мен.До тук добре.Ето го и проблема.Той е от Холандия,а аз съм си от България.Тук беше само заради сватбата за два дена и после се прибра в Холандия.И оттогава ми е много зле.Непрекъснато мисля за него,само си представям как ще го видя някъде,плача и не мога да разбера какво ми става.Ужасно много искам да го видя,да говоря пак с него,да видя как ми се усмихва.Защо живота е толкова нечестен?! Попринцип не е в мой стил,да пускам такива теми или въобще да се държа така,но понякога и аз съм такава.Ако някой може да ми даде какъвто и да е съвет,моля да сподели.