Мда и аз си мисля,че да го забравя е правилното решение.Казвам си,че няма възможност пак да си говорим дори.Но пак ми изникват думите на булката "Някой ден ще нсъбера хората отново ! Може да не е в България,но ще ви събера,приятели,обещавам ви !" И почвам да се надявам и за това ми е по-трудно да го забравя.
Ами спри да се надяваш.В случаи като твоя,надеждата само ни причинява допълнителна болка.