- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Оценяваш някой, чак когато го загубиш?
Какво мислите по въпроса? Така ли е ? Обвинявате ли се, че сте го допуснали да се случи? Какво бихте направили , за да си го върнете обратно или просто оставате нещата така? Чувствате се безпомощни, защото не знаете вече какво и как да кажете, за да ви повярват? .. Какво правите в такива случаи ... какви мисли ви минават през главата, като се случи всичко това, как го преживявате...
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
зависи как в приключило всичко. ако аз съм прекратила нещата значи определено си е имало сериозна причина. така се случи наскоро, мисля че той осъзна колко губи, защото до последно искаше шанс, но аз бях категорична. не мисля, че оценявам някого или нещо чак когато го изгубя, за да го изгубя значи така е трябвало.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Много банални и предъвкани въпроси задаваш. Има поне сто резултата в гугъл като го напишеш тоя въпрос.
"Слънце грее, птички пеят
Пръски мозък се сивеят
В полето сред житата някому стърчат краката
Спи детенце, спи си сладко
взрив побърка твоя татко... "
Не. Оценяваш някого, когато се държи истински добре с теб и се чувстваш перфектно с него.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Да оцених след като го загубих и то доста ... но мина време и човека видя че не може без мен и той ме оценил след като се раздели с мен ... И сегааа тича тичааа без посокаТака е .. Винаги оценяваш човек или нещо/ предмет дори/ след като го изгубиш
![]()
Когато си мил с хората те ти се качват на главата !!!!
Вярно е (поне при мен). Обвинявала съм се и съм мислила да отида и да поискам прошка, НО гордостта е по голяма от мен и оставих всичко.
Просто го приемам и продължавам напред.
Става въпрос за приятелка, а не гадже.
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Съгласна съм с този банален цитат,за съжаление в повечето случаи така се получава.Но и да оценя нещото когато го загубя,не се връщам назад,щом така се е получило,така е трябвало,защо да си повтарям грешките.
Аз пък не съм съглана с цитата. Изобщо не е нужно да губиш някого, за да го цениш, не знам как му е хрумнало на някой. Абсолютна простотия е за мен.
Everything changes, but beauty remains ...
Ако си глупав-ще оцениш това, което си ИМАЛ, когато си го ЗАГУБИЛ!
Когато човек има пипе в главата си, и обича истински, оценява какво притежава, без да се стига до загубата му...
И тук на Дунав и на Волга, край Вардар и при Кавказ, с кръвта си българска сме горди, светлик тъй древен грее в нас!
За да съм загубила някой - имало е причина.Не съжалявам за никой и нищо,което е останало в миналото.
Мхм. Големи детинщини са това.Първоначално написано от PullMeCloser
Когато някой ме обича, доказва ми се, грижи се за мен и ме кара да се чувствам щастлива, си го оценявам и без сериозни сътресения.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Да, съгласна съм.Първоначално написано от SisiStrange
Супер тъпо клише е. Не знам колко ... тъп трябва да си, че да не оцениш човека до себе си, когато е грижовен и показва, че те обича с дела, а не само с думи.
Мда.Първоначално написано от PullMeCloser
Аз мисля, че е точно така! В момента съм в такава ситуация. Преди не беше нищо особено , не си давах голям зор. А сега.. сега не мога да си представя животът ми без въпросният човек!
Абсолютно. Не разбирам как е възможно да не цениш човек, ако той се държи добре с теб, дава ти това, от което имаш нужда, обича те и тн. Трябва да си сериозно тъп, че да го оцениш чак след като го загубиш. И как толкова много хора са съгласни с това, не знам. Че ако не цените човека до себе си, тогава какъв изобщо е смисълът от всичко?Първоначално написано от SisiStrange
![]()
Everything changes, but beauty remains ...
Ами има доста тъпи хора по тая логика. : )Първоначално написано от PinkPan7her
И на мен ми се е случвало да оценя някого, чак след като го загубя.
Да, и до днес се тормозя заради това. Можех да съм по-адекватна и да си изживея приказката, но няма как, животът продължава и нещата не се връщат назад. И няма смисъл от "ами ако". Остава поуката да грабваш момента и да цениш нещата, хората и събитията своевременно, докато ти се случват/са около теб.
И цитатът е много верен, между другото. Евала на хората, които успяват да оценят нещата своевременно, но има доста хора, които не умеят това и за тях цитатът е верен. Така че не е нужно да се оспорва само от една гледна точка, защото всички сме различни и всеки е в своята си реалност. Показателно е, че доста хора намират цитата за верен, което е много тъжно за тях, но какво да се прави.. : )
Ако се вдъхновя още, може и да отговоря на зададените въпроси в темата, но засега ще се въздържа.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
В такива случай гледам да поправя грешката си спрямо въпросния човек.![]()
Да, хората казват, че любовта е скъпо удоволствие.
Да, пристрастяването към нея често води до горчива болка.
Да, аз имам вредния навик да обичам!
Съдете ме, ако можете. )))
Аз мога да оценя някого, когато ме прави щастлива. Не можеш да изгубиш човек, защото той не ти принадлежи. Единственото, което може да се изгуби е чувството, което те кара да изпитваш, когато е добричък. Тогава вече всеки си задава много въпроси...
Първоначално написано от fenkaaa
awerw♥
Вярно е. Но за съжаление го допускат повече спрямо мен - не ме оценяват докато ме имат и после съжаляват.