Оценяваш някой, чак когато го загубиш?

[PullMeCloser]

Аз пък не съм съглана с цитата. Изобщо не е нужно да губиш някого, за да го цениш, не знам как му е хрумнало на някой. Абсолютна простотия е за мен.

Мхм. Големи детинщини са това.
Когато някой ме обича, доказва ми се, грижи се за мен и ме кара да се чувствам щастлива, си го оценявам и без сериозни сътресения.

Абсолютно. Не разбирам как е възможно да не цениш човек, ако той се държи добре с теб, дава ти това, от което имаш нужда, обича те и тн. Трябва да си сериозно тъп, че да го оцениш чак след като го загубиш. И как толкова много хора са съгласни с това, не знам. Че ако не цените човека до себе си, тогава какъв изобщо е смисълът от всичко?