Ааа ^ Сетих се за случай, дето исках да забравя.

Вървя си аз и питам едни весели дядки - пазачи на къде е сградата , която търся. Те ми обясниха и усмихнато си продължих.

Тръгна мъж след мен и започна да ми обяснява, че дъртаците като видят хубаво момиче се съживявали.
Аз се изсмях и игнор, защото нямаше никого наоколо , т'ва при сградата на ИТК-то , около 4ти км.
Тоя беше работник по-скоро , ма може и луд да беше.

Та започна да върви след мен и да ме пита как се казвам.
- Ани.
- Ани, къде мога да те видя отново , много ми харесваш.
- Много съм заета .
- Чакай да те настигна, аз съм Светослав. Ани, искам те.
- Чаооо.
- Ани , много силно те желая.

И побягнах , той ме подгони, влязох въс заден вход на сградата , в която трябваше да отида .
Той също влезе и аз побягнах на първия етаж , завих в края и имаше затворена врата . Изкарах си ангелите, погледнах назад- беше се разкарал.


Та, неговото е опит за сполучлива свалка, следвайте примера