Нещо като трогателният подарък на сестра ми за Коледа - месец преди празника й се оплаках, че чантата ми се прокъсва и тя, милата, ми взела нова. А аз изобщо не съм й намеквала, казала съм го ей-така, между другото. Но тя умее да слуша и е избрала с любов и внимание подаръка. Наистина много се зарадвах и бях трогната.
Точно. И аз обичам така.

Не харесвам сувенири и рамки за снимки. Първите събират прах и ще ме разберат само хора, които трябва да чистят у тях. А вторите... всеки, който ме познава, знае, че аз снимки из вкъщи почти нямам и нямам нужда от рамки.
Бих се зарадвала на хубаво бижу, карта за фитнес (няма да се обидя или да го приема като намек, че съм слон), огромен букет цветя - супер яко е, бельо по негов вкус... Не знам, не се сещам за много варианти, но определено обичам да знам, че човекът отсреща е седнал и се е сетил за нещо, което съм споменала междудругото.

и шофьорски курс, и кола, и лаптоп... ехее