Първоначално написано от
LiveToWin
Здравейте приятели и приятелки !
Чисто нов член съм , но от край време чета тук и съм страшно очарован от хората , от начинът им на мислене , изобщо от всичко. Ноо наскоро ми се случиха някои доста тежки неща в личен план и именно за това реших да пиша , защото съм сигурен , че ще получа най-добрите отговори и съвети!
Та , мисля , че вече мога да започвам да ви отегчавам с моите проблеми , нали ? Бъзикам се , та това е форум точно за такива неща. Както и да е...
... в животът ми до преди съвсем , съвсем малко време присъстваше най-хубавото нещо , което някога ми се е случвало (жалко , че това го осъзнаваш чак когато го изгубиш). А именно най-прекрасното момиче ! С нея се запознахме преди малко повече от две години. Беше смешно , защото дори не мислех , че ще се получи нещо. Първото ми впечатление за нея беше , че е страшно лесна. И всъщност то така си беше де.. Запознахме се единия ден а на следващият не знаех как се озовах в обятията и. Помня в съвсем краткото време което се опознавахме с нея тя се хвалеше със старите си забежки с колко известни момчета била ходила ... трънки! Още тогава незнам как не се сдържах да стана без да и кажа нищо и да си тръгна, но очеизбодно това щеше да е най-голямата ми грешка!
И така събрахме се с нея беше ни хубаво , тя се държеше като пълно лапе (меко казано) но на мен не ми пукаше , защото знаех , че това ще е нещо мимолетно. Тя замина тогава за друг град при роднини. Окей , на мен не ми пука, каква ми е тя , че да се ядосвам, нали така? Върна се след 2 седмици и всичко след това беше окей. В продължение на 2 месеца аз усещах как тя се променя , как става по-добър човек, някой ще каже "кви глупости приказваш пич... за 2 месеца нищо не можеш да разбереш , хаха". Еми може и така да е , но го усещах.
В навечерието на 2-рият ни месец тя ми каза вълшебните думички , а именно "Обичам те". На мен ми трябваше съвсем малко време преди да и отговоря, защото не бях напълно сигурен в чувствата си, но разбира се , всички се досещате какъв е бил ответният отговор. И тогава в този същият момент тя ми каза кофти думичките "искам да ти кажа нещо". Ясно ми беше , че ще е гадно , но не чак толкова.. Каза ми , че ми е изневерявала докато е била в другия град. Аз нищо не казах , просто и пуснах ръката станах и си тръгнах без да я поглеждам.. Още помня как викаше след мен и ми се молеше... Не мина много време когато излязохме и реших да и простя. Тук сигурно доста хора ще ме упрекват , но просто имах някакво чувство за това момиче, имах чувството , че тя може да стане невероятен човек. През това преминахме.
Така и стана , тя продължи да се променя , по цял ден по цели седмици не сме си разделяли погледите с нея. Всички ми казваха "ще ти писне, стига с тея лигавни , спрете да се виждате толкова често" ... еми не бяха прави! Точно обратното , аз все повече и повече се влюбвах в нея. Имаше страшно , наистина СТРАШНО дълги периоди в които ежедневието ни беше да се караме за всякакви глупости. Наистина си бе тежичко , но и през това преминахме.
На седмият месец от както започна тази приказка тя реши да ми даде едно от най-ценните си неща. И да , правихме секс. И на двамата ни беше за пръв път. Мисля , че сега е моментът да кажа (за да не си мислите "кви са тея лапета") , че аз съм на 18 тя на 17. Тя си мислеше , че сексът ще ни раздели , че щом ми е "пуснала" , значи вече не ми трябва. Ей , това момиче чак дразни.. та забога , никога не съм я обичал толкова много! И през това преминахме.
След доста време полу съвместен живот дойде много , много , много страшният момент - тя почваше наистина да ми омръзва. Всичко просто беше това , че съм свикнал да съм с нея. Свикнал съм сутринта като стана аз да отида у тях да пия кафе или тя у нас , след това ако ни се излиза да излезем, да се скараме къде да отидем , да се приберем а вечерта да си излезем в компанията. Беше страшно еднообразно, не спирахме да се караме, нямаше какво да правим. Кулминацията идва когато нея я нямаше на свети валентин (беше на почивка с техните.. и между другото точно това са хората заради които страдаме сега двамата с нея..) , а аз нямаше какво да правя, тогава телефонът ми прозвъня и ме поканиха на един купон - приех с удоволствие. Но там беше едно момиче , с което се познаваме от много време (даа знам "кво си направил , малоумник и т.н.) , мисля , че се досещате какво е станало. Сгреших , съжалявам , но имах нужда от това, исках разнообразие и това наистина от части спаси връзката ни! ... преди тя да разбере. Скандалите бяха епични и бях принуден да се разделя с нея. Така беше около 1 месец. През този месец реших да опитам с въпросното познато момиче , но разбира се , не беше ни най-малко същото. През цялото време мислех за моята принцеса , само тя ми беше в главата и трябваше да си прекратя отношенията с "лошото" (хах) момиче.
Събрахме се с моята вселена. И през това преминахме.
Следващите година и няколко месеца бяха най-прекрасните ми година и нещо през животът ми!Всичко беше уникално! ... до преди да ми съобщи , че техните искат да заминават да живеят в Америка "страната на неограничените въможности" ха-ха-ха-ха!!! Това не ми беше толкова голяма изненада , защото от край време това го приказваха , но нито аз нито тя не вярвахме. Еми да , ама ето - факт ! Бяха купили самолетните билети , всичко беше готово , само чакаха да дойде уреченият ден и да заминават. А ние с моето слънце страдахме в епични размери. Тя ме караше да си продължим връзката от разстояние, аз отначалото отказвах , защото за мен такива неща няма , това не е връзка! Тя продължи да ми се моли. Е.. какво да кажа, тя има силата да ме накара на всичко. Дойде страшния момент в който трябваше да си тръгват. Единственото нещо , което и казах беше "Обичам те!!! И искам да накараш вашите да съжаляват страшно много , че ни разделиха" Замина , минаха се няколко дни в който си писахме , не беше нищо особено , но аз все още имах чувството , че ще ми звънне на вратата и ще ме прегърне , аз не можех да осъзная , че тя е толкова надалеч от мен , че няма да я видя никога повече. Но съвсем скоро , след като я приеха в гадното американско училище , веднага си вписа новото училище в социалната мрежа. Тогава нещо дойде като гръм от ясно небе , все едно някой ме беше ударил с 200 кг-ов чук в сърцето - осъзнах , че тя наистина е заминала. Писах и , че просто няма как да стане , това за мен не е връзка , няма цел да се борим - не ! Това дори не е борба , това е мъка. Ти да искаш да си изкараш живота с даден човек а да знаеш , че са ти го , едва ли не отнели. Това беше най-тежкото. Казах и да не ми пише повече , да не ме търси по никакъв начин , когато идва да не ми звъни , не искам да знам нищо повече за нея от тук нататък. А това което наистина ме заболя беше , че аз едва ли не в този момент и пишех цели романи , тя се държеше все едно не е станало абсолютно нищо , все едно и е все едно (хах). ... еми ето - през това не успяхме да преминем.
Писна ми всички да ме съжаляват , да ми казват да не се депресирам , да не се ядосвам при положение , че те там в момента си живеят гадния живот и последното нещо за което мислят е това което са оставили тук. Тя ще ме забрави за отрицателно време, тя си има занимания там. А аз ли ? Аз съм друг случай.
Не се депресирам , не съм такъв човек да тръгна да се жалвам и да чакам съжалението на другите.Дори малко по малко почвам да превъзмогвам създалата се ситуация , колкото и малко време да е минало. Просто съм леко ядосан , не на нея , не на мен, дори на техните не съм , защото те го правят за добро. (макар да знам , че последното нещо заради което заминаха е добро , но това е съвсем друго въпрос). Ядосан съм , защото щом един човек има някаква заблудена мечта и при изпълнението и той въвлича с него много важни неща за някой друг.
Е, мерси , че прочетохте това , което исках да си излея (поне на тези които не са заспали). Отново казвам , не търся съжаление , не търся нищо подобно, просто исках да си излея това което ми беше на душата и може би да получа някой ценен съвет или упрек.
... Този текст го бях написал 1-2 седмици след като тя замина и си го бях приготвил да го поуствам тук. Не исках защото си мислех , че отново няма да спра да мисля за нея, за това не го направих... НО преди 5 дни се случи невероятното, какъвто съм инат, а аз наистина съм МНООГО голям инат , реших една вечер да и пиша. Направих го , писахме си , беше невероятно изживявзане , поне за мен. Но главно си приказвахме на общи теми , не сме приказвали за старата ни връзка. Бъзикахме се как сме се преодолели и такива неща. На следващият ден излизам аз с едни приятелчета на по бира и им споделям , че започнах да си пиша с въпросното момиче. И реакцията на единия от приятелите ми ме уби просто , цитирам „ааа тая ку*ва ли ве”. Попитах защо , а той ми каза , че има няма седмица и половина от както прекъснахме всякакви връзки с нея, тя си е намерила друг там и вече претендира , че ходи с него. Аз това не го знаех , защото я бях премахнал от всякъде. Стана ми страшно болно , целият ми ден отиде подяволите. Нямах търпение да се прибера да попитам , вярно ли е. Нпаравих и тя ми каза „да”. Тогава аз побеснях , бях все още лудо влюбен в нея, но малоумника започнах да ръся глупости на килограм, започнах да я нареждам просто беше страшно гадно от моя страна.След няколко часа съжалявах страшно много... наистина много! Отново и писах и тогава дойде вълшебният момент , започнахме да се обясняваме в любов взаимно. Беше невероятно, с ЧАСОВЕ си говорихме как не можем един без друг колко много се обичаме и т.н. Разпитах я за приятелят и тя каза , че била тръгнала с него само и само да ме забрави а парадирала с това , че ходила с него защото си мислела , че аз ходя с един от най-големите й врагове. Това нещо на което и да е момиче няма да мога да го простя , става въпрос за това , че си има приятел. Но за нея бях готов на всичко.Попитах я дали ще го остави , тя каза „да , само да се видя с него”. Окей .. ама минаха 2 дена в които си говорихме „хубави” неща а тя още не го беше оставила. Казах и да спре да ми пише и да започне когато ми покаже доказателство , че се е разделила с него защото ми беше много болно за това. Еми да но... ето тук дойде най-страшното. Вчера вечерта тя ми каза , че просто няма как да стане, връзката нямала бъдеще... КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ.. тя беше човека който ме молеше да водим връзка от разстояние. Казах и ок .. защото бях много афектиран. Тогава и написах най-прекрасните думи на света. Излях си цялата душа в една страница , казах и всичко което исках и което не съм само и само да поиска да продължим. Тя знае , че аз никога не бих направил такова нещо , но за нея го направих , явно не го оценява.. Това боли. Пратих и това което го написах , беше страшно дълго (ако ви е интересно с удоволствие бих го поустнал и тук) и красиво. След час получих отново отказ... Това ме съкруши тотално, целият ми свят рухна , не знам къде се намирам в момента , не знам какво да правя, боли УЖАСНО много, не го пожелавам на никой. Но не мисля да се отказвам , няма да се откажа от моето най-прекрасно нещо. Знам , че ме обича , тя ми го каза с „отказа” знам , че ме иска още , знам , че иска да сме заедно. За това няма да се отказвам.
Сега вече ще имам нужда от съвети какво да правя... и моля ви подкрепете ме, че съм прав , дайте ми надежда защото незнам какво ще правя без нея.Аз живея за момента в който тя ще се върне тук за 2-3 месеца. После пак ще замине но не това е въпроса.
Най-гадното е , че се чувствам използван , защо трябваше такива напразни надежди да ми дава когато започнахме да си пишем ... а сега какво направи?? Няма ! Няма да се откажа никога от нея!!!
Отговор в тема
Много й здраве :P
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
