Гняв

[Pyrko]

Имам този проблем от 2 години, и напоследък става по-лошо. Преди тези 2 години, когато бях на 15 бях човек, който е много трудно да ядосаш, а сега съм човек, който се ядосва от най-малкото и не мога да се успокоя... това, което ме е ядосало го помня и се ядосвам пак. Преди няколко месеца имах нещо като пристъп на ярост, ударих стената и си счупих 2-ра метакарпална, откъснах си кокалчето напълно. Не е нормалния гняв, който изпитват хората, ами е някак различен... трупам, трупам, и накрая не мога повече, става ми топло, дигам кръвно, и изведнъж ми идва едно чувство в гръдния кош, като прилив на енергия, чувството е все едно някой ви е стреснал, и просто цялата енергия трябва да отиде някъде и избухвам, в този момент дори не мисля, а действам изцяло на животински инстинкт. Понякога е толкова лошо, че си представям как убивам човека, който ме е ядосал, и желая да го убия, спасява го само това, че не е в стаята с мене. Един път си изпуснах нервите на човек и последиците бяха много тежки и за двама ни. Опасявам се, че някой ден ще направя глупост. Наистина не знам как да се контролирам, когато искам да нараня някой, а проблема се задълбочава, защото знам как да го нараня...

[Glamour92]

а пробвал ли си да изразходиш енергията от агресията си в някаква полезна дейност,преди да се е натрупал в прекалено големи количества?
при мен,например,добрият стар фитнес върши чудесна работа =)))

[DragonLady]

Говорил ли си със психолог относно проблема си?

[Pyrko]

а пробвал ли си да изразходиш енергията от агресията си в някаква полезна дейност,преди да се е натрупал в прекалено големи количества?
при мен,например,добрият стар фитнес върши чудесна работа =)))

Проблема е, че се ядосвам изведнъж, а иначе съм спокоен, то става на моменти, не е да съм агресивен и да трябва да изразходвам енергията.

Говорил ли си със психолог относно проблема си?

Не съм говорил, опитах се да говоря с личната, но не ми обърна особено внимание, пък и се срамувам да кажа "трябва ми психолог".

[cookie_master]

Говорил ли си със психолог относно проблема си?

И аз мисля,че трябва да го направиш.

[Pyrko]

Говорил ли си със психолог относно проблема си?

И аз мисля,че трябва да го направиш.

Да, но как? Да кажа на майка ми ли? Тя знае за проблема, но срамувам се да й кажа "трябва ми психолог". Луд ли съм, побърквам ли се, имам чувството, че това ще си помисли майка ми като й кажа.

[DragonLady]

Няма нищо лошо и/или срамно в това да потърсиш специализирана помощ.

[Pyrko]

Няма нищо лошо и/или срамно в това да потърсиш специализирана помощ.

Специализирана, точно тази дума ме плаши, луд ли съм, че чак да ми трябва специализирана помощ?

[cookie_master]

Щом знае за проблема няма от какво да се срамуваш.Казваш й,че искаш да се консултираш с психолог.

[Glamour92]

Човек,не,не си луд,естествено! Лудите не ходят на психолози,а на психиатри-те се занимават с патологичните случаи,а твоят все още,да се надяваме,не е такъв...иди на психолог,ще ти препоръча нещо,което би трябвало да ти помогне-все пак това му е професията,а и едва ли ще си първият с такъв проблем...И не е нужно някой,освен вашите да разбира,щом толкова те е страх да не те вземат за откачен... =))

[sapphire5]

тренирай нещо...

[granger]

Към автора и аз на моменти съм същата ,може цял ден да са ме тровили ,ама да не ми пука и в един момент от най-малкото избеснявам Ама се уча да го преодолявам броя до10,ако не помогне ,пак броя и търся правилните думи ,с които да се разбера с човека !

[roseleaf94]

Психологът е най- добрият вариант!
Там не ходят луди, а хора като теб, хора с тежко минало или страхове! Всичко е наред!