Една голяма болка ...

[semplicemente]

Здравейте,
Родителите ми са хора,които дават всичко за мен.Разбирам се много с баща ми-към него нямам никакви забележки.Но с майка сме като куче и котка.Постоянно ми крещи за дребни неща.Много пъти съм говорила с нея спокойно,пробвала съм и с лошо-крещяла съм и,но няма резултат.Постоянно иска да върша нещо иначе не мирясва.И най-лошото е че не ме разбира,не харесва това,което аз обичам,не се радва,че имам мечти и цели,които искам да постигна.Ще бъда 1-ви курс във Варна,ще бъда далеч,но въпреки това ми тежи.Някой ако може да ми даде съвет или просто да изкаже мнение,ще бъда много благодарна.

[NambyPamby]

Нормално е да искаш да си в добри отношения с майка си, да те подкрепя и да се разбирате, обаче... явно не се получава. То щом досега не се е получило, щом не сте се сближили в детските ти години, щом не ти е била опора през пуберитета, за кога вече? Ти си голям човек, съвсем отделна единица си си. Ще учиш, каквото искаш, ще живееш далеч от нея и това май е най-доброто, което може да ти се случи, колкото и грубо да звучи. Тъкмо няма все да ти опява и да ти вгорчава настроението с песимизма и недоверието си. Важното е, че баща ти те разбира, обича и те подкрепя в начинанията ти. Впрочем, пробвала ли си да говориш с него по въпроса?

Иначе при мен е абсолютно същото, с тая разлика, че на мен отдавна спряха да си ми меродавни мнението и желанията на маминка. Преди се тормозех здраво, че не отговарям на очакванията й, че не съм такава, каквато иска, все исках да се усъвършенствам все повече и повече(което не е лошо), за да й се харесам(но това вече е), обаче накрая всичките ми усилия претърпяваха крах, 'щото по никакъв начин женицата не оценяваше положеното старание. Та така. Откакто започнах да не я взимам насериозно и да се впрягам, а вместо това да я игнорирам, се чувствам прекрасно, въобще го няма това отвратително чувство на неудволетвореност и непълноценност като преди.

[semplicemente]

Говорила съм с баща ми,но той смята,че трябва повече да се старая,защото майка ми имала труден характер.Обаче,тук се появява и въпросът "Защо?!"Аз не съм малка и вече осъзнавам много неща.Но това не спира да ме тормози.Не може винаги да ми разваля настроението,а аз да се опитвам да не го предавам на другите.Много е трудно.

[NambyPamby]

Защо й се връзваш? Защо й позволяваш да ти насажда комплекси, да ти разваля настроението и да ти съсипва живота по толкова грозен начин?
Поработи над себе си, над самочувствието си, голям човек си вече, трябва да се научиш на самостоятелност, на самоуважение, не е нормално да й позволяваш да ти бърка чак толкова в здравето.

[malkasladka]

Ами вземи изчисти из вас, абе свърши цялата работа на майка ти, за да няма за какво да се заяде и така и баща ти ще види, че се трудиш и може би ще те защитава от нея от време на време. Късмет и да не ти пука много много, всичко родители си имат такива нервни моменти.

Поздрави!
Кучетата и аз...

[li0n]

Говори с нея...

[ri41]

и моята е такава с тази разлика че злослови за мен пред близки и роднини и ме убижда, нарича ме кучка, не може да и се угоди о=по никакъв начин с разговор не става, това животно си е навило на пръста и това е, игнор и пак игнор!

[radosttyy]

и аз не се разбирам с мама дори вече не си говорим.